Главная      Учебники - Разные     Лекции (разные) - часть 23

 

Поиск            

 

Втози са представени данни за физичните и химичните свойства на цветните метали. Приведена е информация за получаването на металите от техните руди, за

 

             

Втози са представени данни за физичните и химичните свойства на цветните метали. Приведена е информация за получаването на металите от техните руди, за

Увод

В този са представени данни за физичните и химичните свойства на цветните метали. Приведена е информация за получаването на металите от техните руди, за цветната металургия в България, както и проблеми и тенденции в развитието й в нашата страна. Включени са и исторически и етимологични данни за цветните метали и снимки на същите.

Физични и химични данни за металите. Получаване.

Олово (Рlumbum) Рb — хим. елемент от главната подгрупа на IV група на периодичната система, пор. н. 82, ат.т, 207,19 (спрямо 12 С). Познати са 4 изотопи на О. и 4 негови радиоактивни изотопа. В съед. си О. се явява като елемент от +2 и +4 валентност. О. е синкавобял тежък ме­тал; плътност 11,336, т.т. 327,4°С и т.к. 1750°С; специфична електропрово­димост 4,8.104Ω 1- см 1- ; нормален потенциал при 25°С — 0,130 V (за РЬ↔РЬ2 ++ 2е).Прясно отрязаната повърх­ност на О. е блестяща; на въздуха оба­че блясъкът бързо се губи и металът придобива синьосиво матово оцветява­не. О, е най-мекият от обикновените теж­ки метали, то се реже с нож и се дращи с нокът (твърдост по Моос 1,5). Лесно се валцува на листове, но поради незна­чителната си якост не се изтегля на тънка жица Топлопроводността на О. е равна на 8,5% от тази на среброто При стапяне О. отначало се покрива със сив окисен пласт, който при продължител­но загряване преминава в жълт оловен окис РbО — глеч, а след това в оранжевочервен Рb3 О4 —миниум. При за­гряване О. реагира непосредственои със сярата, селена, телура, с халогенните елементи; с водорода се съединява много трудно. С металите лесно образува сплави. О практически не се раз­тваря в разр. киселини. В някои случаи върху повърхността на О се об­разува неразтворим пласт, който го предпазва от по-нататъшно кородиране. В НNO3 О. се разтваря вследствие на голямата си способност към окисляване. При достъп на кислород О. бавно взаимодействува с всички к-ни. О. лесно се разтваря и в съдържащата въздух оцетна к-на. При разтварянвто си в к-ни О. минава в двувалентно състояние, като образува йоните Рb+2 .От дей­ствието на силни окислители О. преми­нава в четиривалентно. Съед. на двувалентното О. се наричат плумбо, а тези на четиривалентното — плумбисъединения. В природата О. се среща главно под форма на негови руди, най-разпространена от които е галенитът РbS. Често се срещат и про­дукти от разлагането на галенита, като англезит — РbSО4 и церусит РbСО3 . Общото съдържание на О. в земната кора възлиза на 1,6.103% тегл. За добиването на О. се употребява галенитът. Самият процес се извършва по няколко начина,по първия начин рудата се пържи, за да се превърне в оловен окис, който след това се редуцира до метал с кокс или въглероден окис. При втория начин рудата се подлага на непълно пър­жене, като се загрява умерено специални пещи при достъп на въздуха така, че да се окисли само част от PbS. При това се извършват следните хим,реакции: 2PbS +3О2 =2РbО+2SО2 , PbS+2О2 =PbSO4 .След това загрява­нето се продължава без достъп на въздух, при което непромененият PbS реагира с образувалите се РbО и PbSO4 като се превръща в метално олово съг­ласно равенствата:

PbS+2PbO=3Pb+SO2

PbS+PbSO4 =2Pb+2SO2

Полученото О. обикновено е онечистено с Сu, Sb, Аs, S, а често то съдържа и сребро. За да се освободи от тези примеси, О. се претопява. О. се употребява за изработване на тръбопроводи и об­вивки на кабели. Листовото О. служи за покриване и облицованe на оловни ка­мери при производството на сярна к-на; освен това то служи и за изработване на тигли, чаши и други хим. прибори, за акумулаторни плочи и пр. Благода­рение на голямата си плътност О. се използува за пълнене на снаряди и за правене на сачми. Съединенията на О. са силно отровни. Дори следи от О. при продължително действие могат да причинят тежки заболявания (сатурнизъм) и смърт. На опасност от оловно отравяне са изложени най-много работниците, заети в оловното производство и производството на оловни соли.

Цинк (Zincum) Zn — хим. елемент от плавната подгрупа на II група на периодичната система, пор. н. 30, ат.т. 65,37 (спрямо 12 С). Има 5 стабилни изо­топа с масови числа: 64 (48,9%), 66 (27,8%), 68 (18,6%), 67 (4,11%), 70 (0,62%); изкуствено са получени и радиоактивни изотопи. В древността Ц. е бил известен само като руди и съед. (цинков окис), а също и като сплав с мед (месинг), Ц. e синкавобял метал, т.т. 419,5°С, т.к. 907 С. Плътността на изле­тия Ц. е 7,14, Има твърдост по Моос 2,5, електропроводимост 17.104 Ω1- сm1- , нормален ел. потенциал 0,763 V при 25°С (за Zn ↔Zn2 + 2е) Ц. изменя св-вата си в зависимост от температурата; наприер при обикновена температура той е крехък, а при загряване до 100— 150°С става изтегли в и пластичен. При червена жар разлага водните пари. Лесно измества от р-ри Сd, Со, Сu, Аg, Аu и други по-електроположителни от него метали, затова цин­ков прах се използува за утаяване на тези метали. Ц. се явява от +2 валентност. Съдържанието на Ц. в земната кора е 1,5.103- % тегл. Среща се главно като минералите сфалерит ZnS и смитсонит ZnСО3 . Цинкови находеща има в България. При получаването на Ц. цинковите руди най-напред се обогатяват, за да се получи концентрат, съдържащ 40—60% Ц. За из­вличането на Ц. от концентрата се използуват два начина: пирометалургичен и хидрометалургичен. Първият начин се състои в пържене на концентратите до възможно по-пълното отстраняване на сярата и в редуцирането на образувалия се цинков окис с въглерода на горивото: ZnО+С=Zn+СО. Цинкът се получава във вид на пари, които минават през кондензатори и се втечняват, Пирометалургичният метод изисква много голям разход на гориво, затова се предпочита хидрометалургичният. Последният метод също започва с пържене на концентрата, Получената огарка се обработва със сярна к-на: ZnО+Н2 SO4 = ZnSO42 О. Р-рът се пречиства от примеси (Fе, Сu, Сd) и Ц. се отделя чрез електролиза, при което сярната к-на се регенерира, а Ц. се претопява на кюлчета. Хидрометалур-гичният начин дава по-чист Ц, и е по-рентабилен.Ц. се употребява главно за покриваме на стоманени листове (поцинкована ламарина) и за приготвяне на сплави, от които най-разпространен е месингът. Употребява се също и в чист вид (благодарение на антикорозионните си св-ва) за приготвяне на галванични елементи и др.

Алуминий (Аluminium) Аl—хим. еле­мент от главната подгрупа на III група на периодичната система;пор. и. 13, ат. т. 26, 93. Състои се от един ста­билен изотоп — 27Аl(100%). По изкуствен начин са получени няколко ра­диоактивни алуминиеви изотопа, но повечето от тях имат краткотрайно същест­вуване. Като хим. елемент А. заема трето място по разпространение в природата след О и Si, а от металите — първо. Съдържанието му в земната кора е 7,50 тегл. %. Среща се главно под формата на двойни алуминиеви силикати, ортоклаз, фелдшпат, албит, криолит, глини и пр. От хидроокисите му най-голямо значение има бокситът АlO(ОH). А. е. сребърнобял метал с плътност 2,70, т. т. 660,2°С, т. к. 2270°С. Кристализира в кубични кристали, α=4,0414 Ắ; топлопроводността на А. при обикновена температура е λ= 0,5, а електропроводността му е равна на 60% от тази на медта. Може да се кове и изтегля и е слабо парамагнитен.А не се атакува от H2S, разтваря се в повечето к-ни. А. реагира с алкални основи, като образува алуминати при отделяне на водород. При из­гаряне в кислород на 1g Аl се отделят 7,47 kсаl топлина. Поради голямото му хим. сродство с кислорода А. се използува като редуктор при получаването на някои метали от техните окиси и за получаване на високи температури, не­обходими напр. при заваряване на релси и др. железни детайли. Създаденият от Голдшмид метод за получаване на някои метали от техните окиси с помощта на А. се нарича алуминотермия. В трайните си съединения А. се явява от +З валентност, но при високи температури се проявява като едновалентен и много рядко - като двувалентен елемент. А. не реагира с водорода, но по косвен начин може да се получи алуминиев хидрид. С елементите от I и II група на периодичната система А. образува съвместно двойни хидриди МНn .n АlН3 . А. реа­гира при обикновена температура с флуор, като образува АlF3 . При ви­соко загряване реакцията се извършва енергично. С хлора и брома А. реагира както при обикновена температура, така и при нагряване, а с йода — само при нагряване. На въздуха чистият ком­пактен А. се съхранява добре. А. е траен спрямо действието на вода и водна пара при висока температура. Окисляването на Аl се извършва особено бързо, когато той е в силно раздробено състояние; при нагряване на въздуха А. прах се запалва и изгаря. В ток от чист кислород се достига температура над 3000°С. При висока температура А. реагира със S. Над 800°С реагира с азота. При 1400°С А. реагира енергично с въгле­рода. При червена жар реагира с СО и СО2 . Всички метали за полу­чаване на А. в днешно време са основани на електролизното разлагане на Аl2 О3 , разтворен в стопен криолит. За електроди се използува ретортен графит. Електролизата се извършва при темпе­ратура, не по-висока от 1000°С. Отделящият се на катода стопен метален А. се събира в дъното на пещта, а на анода се образува СО, който изгаря и се превръща във СО2, А.намира широко прило­жение в практиката: за производство на леки А. сплави, за откисляване на стоманата преди отливането й във форми, за получаване на някои метали (Са, Ва, Li и др.), за изработване на хим. апаратури, ел. проводници, за домакински съдове. А. на прах се употребява като литографски бои и за приготвяне на взривни в-ва. Сплавите на А. намират голямо приложение в самолетостроенето и автомобилостроенето. Алуминиева фолия с дебелина около 0,5 mm се употребява във фотографията за получаване на светкавици за нощни снимки и пр. Понастоящем употребяваният станиол за опаковка на шоколади и др. представлява също алуминий. При вдишване на А. прах се поразяват белите дробове от т. нар. «алуминоза». При непродължителна работа с А. прах (не повече от 1 година) се явява силна умора, задух, кашлица, намале­ние на теглото, сухи и влажни хрипове в белите дробове и затъмнения в тях.

Никел (Niccolum),Ni хим.ел. от 8-ма гр. На периодичната система пор.ном. 28, ат.т. 58,71. Природният Н. Представлява смес от 5 стабилни изотопа; получени са и изкуствени радиоактивни изотопи. Н. е метал със сребристобял цвят и характерен блясък, твъоде ковък и изтеглив; плътност 8,9, т.т 1463С, т.к. около 3000°С. При 340-360°С претърпява превръщане, съпроведено с изменения на магнитните му свойства; под тази температура Н, е феромагнитен, над нея — слабо парамагнитен. Механичните му св-ва зависят от чистотата и предшествуващата обработка. По хим. св-ва Н. е близък от една страна до желязото и кобалта, а от друга до медта и благородните метали. Той е метал със средна хим. активност. При липса на влага при обикновени условия не реагира забележимо с кислорода, сярата, халогените. При загряване (особено в раздробено състояние) лесно реагира с халогените, S, Sе, Р, Аs Sb и др. Окислявансто на компактния Н. на въздуха започва при около 500°С. Ситен никелов прах е пирофорен. Както твърдият, така и разтопеният Н. поглъща големи количества водород и др. газове, като образува твърди р-ри. Присъствието в Н. на малки количества S(0,01%) и Рb (0,05%) прави метала крехък. В съед. си Н. се явява главно от +2 и +3 валентност. С кислорода образува зелен NiО. Съответният хидроокис Ni(ОН)2 има само основни св-ва, Съществуването на други никелови окиси не е със сигурност доказано. Изглежда, че при обикновена температура и налягане те са термодинамически неустойчиви. Н. се разтваря в азотна к-на, по-малко в сярна и солна; при взаимодействие с к-ни се образуват соли на двувалентния Н. Никеловите соли на слабите к-ни не се разтварят във вода, Спрямо алкалните основи Н. е устойчив. Със сярата образува нискотопимото съединение, което с Н. дава нискотопима евтектичиа смес. Това св-во на Н. се използува за извличането му от неговите руди. С въглеродния окис при загряване Н. образува никелов тетракарбонил, което се използува понякога за отделяне на Н. от медта. При термична дисоциация на Ni(СО)4 се получава най-чист Н. С много метали (Вi, Sn, Ti, U, V, W, Zr) Н. образува интерметални съед. Той има склонност към образуване на комплексни съед. На реакцията на Н. с диметилглиоксим (Чугаева реак.) се основава откриването и количественото му определяне.Съдържа­нието на Н. в земната кора е 8.103- % тегл. Среща се предимно във вид на сулфидни медно-никеловй руди (главен източник за получаване на Н.), съдържащи същевременно Сu, Со, Аg, Аu и платинови метали. Извличането на Н. от рудите му е сложен, многофазен процес, който включва обогатяване, отделяне на Никеловия концентрат и стапянето му заедно с флюси, за да се отдели нерудоносната скала и да премине Н. в сулфидната стопилка, съдържаща също така Fе и Си. След като се отдели никеловият концентрат, той се окислява до N10 , който се редуцира в ел, дъгови пещи до елементарен никел. И. се употребява главно за получаване на сплави (с Fе,Сг, Сu и пр.), които имат високи механични, антикорозионни, магнитни и тероелектрически св-ва. Те са особено важни за реактивната техника,за газотурбинните уредби, за атомните реактори, Н. се използува също в алкал­ните акумулатори и за антикорозионни покрития, за специална химическа апа­ратура, а също и като катализатор. Проникнал в организма под формата на прах чрез вдишване, по храносмилателен път или подкожно, Н. действува вредно.

Никелови руди: минерални агрегати съдържащи никелови съединения в такива количества, че промишлената им преработка е икономически изгодна. Главни Н.р. са сулфидни, хидросиликатни, и арсенидни.Най-важните минерали, които влизат в Н.р. са пентландин, пиротин, гарниерит, герсдорфит, хлоанитит, никелин и др. В сулфидните Н.р. съединения на Никела е от 0,5 до 4%, а понякога и до 5%. Важна съставна част от икономическо гледище са примесите от платинови елементи (паладий, платина, родий), а също Аu, Ag, селен, телур. Средното съдържание на Никел в силикатните никелови руди е 1-2%.Находища у нас има в Гоцеделчевско.

Магнезий (Маgnesium) Мg — хим елемент от главната подгрупа на 2 група на периодичната система; пор. н. 12, ат. т. 24,312 (спрямо 12 С). Открит от Деви през 1806 г. Природният М. се състои от три изотопа.Известни са и три изкуствени радиоактивни изотопа. Сребристобял, блестящ метал; твърдост по Моос 2; плътност 1,74, т.т.650°С, т. к. 1102°С, специфична ел..проводимост 23.104 Ω1- ст1- нормален потенциал —2,34 V при 25°С. Меха­ничните св-ва на М. са в зависимост от начина на получаването му. В чист вид той е значително изтеглив - от него могат да се изтеглят тънки ленти и жици. В трайните си съединения М. е от +2 валентност. При взаимодействие с водород, нагрят до 400—500°С, М, образува магнезиев хидрид, а при по-специални условия се образува и магнезиев субхидрид. При нагря­ване М. реагира с халогенните елементи и образува съответните халогениди. На въздуха се окислява, като се по­крива с корица от магнезиев окис. При нагряване до 600—650°С М. се за­палва и изгаря с ослепителна бяла свет­лина, като образува магнезиев окис. При температура 500—600°С той реагира със сяра, серен двуокис, а също и със сероводород, като образува магнезиев сулфид. При нагряване в азотна атмосфера до 500°С М. образува магнезиев нитрид. М. реагира и с др. тривалентни елементи, като образува съетветни съед. Свободната от въздух студена вода почти не реагира с М., но кипящата вода реагира с М. М. реагира с водни пари при 400°С. С голям брой метали М. образува сплави. Про­явява се като силен редуктор, поради което при нагряване измества голям брой метали от техните окиси и халогениди. Измества много метали от водни р-ри на техни соли. С живака М. образува амалгама. М. реагира лесно с разредени к-ни с отделяне на водород; в НF не се разтваря. В конц. Н24 и в смес от конц. Н2 SO4 и конц. НNО3 е почти неразтворим. Спрямо дейст­вието на водни р-ри на алкални основи е траен;в р-ри на алкални бикарбонати и на амониеви соли той се разтваря вследствие на образуването на комплексни съед.

Качествено М. се открива микрокристалоскопски под формата на магнезиево-амониев фосфат и магнезиево-амониев арсенат, а също и с по­мощта на някои орг. реактиви—хиноализарин или дифенилкарбазид, които оцветяват образуващия се в тяхна присъствие магнезиев хидроокис в син, съответно в червен цвят. Количествено М. се определя тегловно, като МgNН4 .РО4 .6Н2 О, който при накаляване се превръща в магнезиев пирофосфат МgР2 О4 . М. може да, се определи и обемно като Мg(ОН)2 . М. се отнася към най-разпространените в природата хим. елементи. Неговото съдържание в земната кора възлиза на 2,1% тегл. Поради голямата му хим. активност обаче той се среща само под форма на негови съед, — хлориди, сулфати, карбонати, силикати. По-важи магнезиеви минерали са: серпен-тин, оливин, морска пяна (сепиолит), талк магнезит, доломит, бишофит,карналит, магнезиев хидрит, кизери, каинит, шайнит, перйклаз, бруцит и др. Магнезиеви соли (хлориди, сулфати, бромиди) се съдържат в морската вода и някои минерални води и им при­дават горчив вкус. М. се съдържа в клетъчните тъкани на растенията, в хлорофила, в кръвта и мускулите на животните и др.М.се получава главно по електролизен и карботермичен на­чин. При електролизния начин като изходен продукт се използува безводен магнезиев хлорид МgCl2 или чист обез­воднен карналит КСl.МgCl2 , стопени над температурата на топене на металния М. За анод се употребява графит, а за катод — желязо. Полученият при електролизата течен М. изплава на повърхността, откъдето се изчерпва. Суровият продукт съдържа около 2% чужди примеси. За освобождаването му от тях той се рафинира в тигелни електропещи. Съвършено чист М. се получава чрез сублимация под вакуум. Отделящият се на анода хлор след пречистване се употребява за получаване на магне­зиев хлорид МgСl2 или за др. цели. Карботермичният начин за получаване на М. се състои в нагряване при 2000°С на брикетирана смес от МgО и въглища вел. пещи. Получаваните по този начин М пари се охлаждат и кондензират във водородна атмосфера. Въпреки че този метод е по-евтин от електролизния, той още не се е наложил в голяма степен в практиката. В последно време за получаване на М. се въведе и т. нар. силикотермичен метод, основаващ се на факта, че силно екзотермичната реакция SiO2 +2Мg=Si+2МgО при повишаване на температурата може да протече в обратна посока. Като изходен материал в този случай се употребява доломит СаСО3 . МgСО3 , който в смес със силиций или феросилицит при 1200— 1300°С се разлага на СаО и МgО, който от своя страна реагира съгласно равенството: 2МgО+2СаО+Si=Ca2SiO4 +2Mg. Поради интензивно отделящата се cветлина при горенето на М. той намира широко приложение в протехниката и фотографията. Т. нар. прах за моментални снимки се състои от прахообразен М. и кислородсъдържащи в-ва — калиев хлорат, калиев перманганат, нитрати на някои редкоземни елементи и др. М. намира голямо приложение за производството на т. нар.свръхлеки сплави, за произ-водството на магнезиев чугун, запалителни и осветлителни ракети, снаряди, авиационни бомби, в металургията за обез-сярване на някои метали и сплави, за получаване на някои редки метали (ванадий, титан, уран, циркон и др.). М. като метал и йон е почти безвреден за човешкия организъм.

Мед (Сuprum) Сu — хим. елемент от вторичната подгрупа на I група от периодичната система; пор. н. 29, ат.т. 63,54, Състои се от два стабилни изо­топа, получени са и 8 изкуствени изотопа. М. е известна още от древни времена; използуването й във вид на сплави с калая и др. метали (бронзове)
е изиграло голяма роля в развитието на материалната култура на човече­ството. М. е жълточервен ковък и изтеглив метал; плътност 8,95, т. т. 1083°С, т. к. 2600°С, атомен радиус 1,28 Ắ . Много добър проводник е на топлината и електричеството. Незна­чителни примеси от бисмут и от олово правят М. чуплива при червена жар; примес от сяра предизвиква крехкост на студено; фосфорът, арсенът, алуминият и калаят понижават електро- и топлопроводността й. В съед. си М. се явява обикновено от +2 и +1 валентност. Съед. на двувалентната мед се наричат куприсъединения, а на едновалентната — купросъединения. При обикновена температура М. е хим, сла­бо активна. Във вид на компактна ма­са при температура над 158°С не взаимодействува със сух въздух и кисло­род. В присъствие на влага и СО2 на повърхността на М. се образува зе­лена корица от основен карбонат (отровен). При загряване на М. на въздуха протича повърхностно окисление: под 375°С се образува СuО, а в интервала 375—1100°С — два слоя: външният се състои от СuО, а вътрешният - от Сu2 О. С халогени М. се съединява лесно. Особено сродство М. проявява към сярaта и селена; тя гори в серни пари. С водорода, азота и въглерода М. не реагира дори при високи температури. Присъствието на водород в М. рязко влошава механичните й св-ва. В електроафинитетния ред М. стои непосредствено след водорода, преди Нg, Аg и Аu, затова всички метали я изместват от солите й и тя не се разтваря в к-ни, недействуващи като окислители. М. образува голям брой комплексни съед. Солите на едновалентната мед са силни редуктори; при окиcляване те преминават в соли на двувалентната М. Летливите съед. на М. оцветяват пла­мъка зелено или синьозелено. М. е сравнително малко разпрос-транена в природата. Съдържанието й в земната кора е 0,01% тегл. Среща се рядко в самородно състояние, по-често във вид на руди, от които най-важни са: халкопирит СuFеS2 , халкозин Си2 S,ковелин СuS, борнит Сu5 FеS4 , куприт Сu2 О,малахит СuСО3 .Сu(ОН)2 , азурит СuСО3 .2Сu(ОН)2 , хризакол СuSiO3 . 2Н2 O и др. Срещат се също така и мед­ни арсeниди, антимониди и сулфоарсениди. Производството на М.включва следните последователни операции: 1) обогатяване на медните руди; 2) пър­жене на рудата; 3) топене; 4) конверти­ране; 5) огнево рафиниране; 6) електро­литно рафиниране. Обогатяването се из­вършва чрез флотация, при която се получават различни концентрати меден, цинков, пиритов и отпадъци. Медният концентрат се преработва по пиромета-лургичен начин, първият стадий от който е пърженето. Получените при пърженето газове съдържат 5-7% SО2 и се използуват за получаване на сярна к-на. Горещата угарка отива за то­пене, при което се получава меден ка­мък (състоящ се главно от СuS.FеS), който се налива в кон-вертор и през сто­пената маса се продухва въздух. В конвертора железният сулфид се окислява и полученият железен окис с прибавения в конвертора кварц образува стопилка, която съдържа 1,5—3% М. и се връща за стапяне. След това се окислява медният сулфид с образуване на метална М. Получената черна М. се рафинира по огневн начин, При това течната М. се насища с кислород, при което Fе, Zn, Со и отчасти Ni преминават в шлаката, а сярата излита с газовете. Медните отливки се рафинират по електролитен начин, където служат за аноди, потопени в р-р от СuSO4 . За катоди служат тънки медни листове, върху които се натрупва чистата мед. М. намира широко приложение в про­мишлеността главно поради високата си електропроводимост, пластичност и топлопроводност. 50% от добиваната М. се използува в електротехническата промишленост, където чистотата й трябва да бъде не по-малко от 99,9%. Бла­годарение на високата си топлопроводност и корозионна устойчивост М. се използува в хладилниците, топлообменниците, вакуум-апаратите и др.Около 30—40% от произвежданата М. се употребява във вид на различни сплави (месинг, бронз) М. се употребява и във вид на соли. За приготвяне на мин. пигменти, за борба с вредителитеи болестите по растенията, като микроторове, катализатори и др.

Руди на цветните метали

Оловно-цинкови руди — полиметални природни агрегати, съдържащи олово, цинк, сре­бро, мед и др. метали, от които е икономически изгодно получаването на Рb,Zn Аg, Сu и др. Главните оловни минерали са галенит, церусит,англезнт и пироморфит. Днес се разработват О.р. със съдържание 2—3% Рb, а дори и 8-10%, но понякога се използуват и О.р.с 0,7—1% Рb. Цинкът се среща в минералите сфалерит, смитсонит и др. Обикновено рудите му съдържат 8—10% Zn , но се разработват и такива с 2—3%. Главните сребърни минерали са среброносен галенит (до 2% Аg), сребърен тетраедрит и др, Когато се получава попътно, среброто може да бъде десетки грамове на тон, а когато се разработват чисто сребърни руди, то трябва да бъде над 200 гр/т. Освен това в полиметалните руди се срещат разсеяни и редки ме­тали: Gа, Тl, Вi, Sb, Сd, In, Gе, Sе, Те, Аu, Мn и Со. Различават се следните типове О.р.: 1) оловни;2) цинкови; 3) оловно-цинкови; 4) оловно-медни; 5) оловно-цинково-медни; 6) цинково-медни; 7) оловно-цинково-калаени и 8) оловно-цинково-калаено-молибдеиови. По-важните находища на О.р. у нас са — Мадан, Асеновградско, Чипровско, Сакар планина и др.

Алуминиеви руди — минерали и скали, които се използуват за получаването на алуминий. Главната А. р. е бокситът, който съдържа алуминий, обикновено под формата на хидрати: монохидрат Аl2 О32 О (диаспор и бьомит) и трихидрат Аl2 О3 . 3Н2 О (хидраргилит или гибсит).А. р. съдържат средно 50—60% Аl2 О3 , който се извлича лесно от тях. Към А. р. спадат още алунитът (с 37% Аl2 О3 ), нефелин-сиенитовите и нефелин-апатитовите скали, които слу­жат и за получаване на фосфатни торове; левцитовите лави, чийто главен минерал — левцитът — съдържа до 23% Аl2О3; глини и каолини, чийто главен минерал — каолинитът — съдържа практически 20% Аl2 О3 ; тяхното използуване е свързано с големи трудности. От рудите Аl2 О3 се извлича по няколко начина и после се редуцира до Аl. Находища на А. р. у нас се намират при с. Парамун, Трънско.

Магнезиеви руди – мин., агрегати, cъдържащи магнезиеви съед., от които e икономически оправдано извличането на метален магнезий. Най-важии М. р, са магнезитът МgСО3 (с 47,6% МgО) и юломитът МgСО3,СаСОз (с21,7% МgO), Голяма част от магнезия се получава чрез електролиза на минерала карналит (с 8,8% Мg) или на морска вода. Магнезитът се използува в промишле-ността като каустичен магнезит, получен при нагряване на магнезита при 700—1000°С (остатъчно съдържание на СО2 от 3 до 8%), и металургичен магнезит, който се получава при изпичане над 1700°С и не съдържа СО2, Каустичният магнезит се използува за полу­чаване на магнезиев (сорелов) цимент, а металургичният — за огнеупорни тухли, в хартиената, каучуковата и др. промишлености и строителството. На­ходища на М. р. у нас има в Асеновградско и Гоцеделчевско.

Медни руди — природни мин. агре­гати, съдържащи мед в такива концент­рации и съед., при които е икономи­чески целесъобразно промишленото добиване на мед. От много-бройните медни минерали само 10—15 имат промишлено значение — халкопирит, борнит, халкозин, ковелии, малахит и др. Най-важни са следните видове находища: 1) жилно-впръснати във вторични квар­цити; 2) пластове в медни пясъчници и шисти и 3) сулфидни. Най-често се раз­работват последните, които обикновено се срещат като лещи и тела с непра­вилна форма. Рудите са обикновено богати и съдържат над 2—3% Сu. Такива находища у нас се намират в Бургаско, Панагюрско, Врачанско, Ботевградско, Странджа и др.

Цветна металургия.

Същност и особености. Историческите данни свидетелстват, че при Чипровци са експлоатирани оловни руди главно заради среброто. През Средните векове цветната металургия се развива благодарение на увеличаването броя на специалистите по прокарва­не на галерии, по експлоатация и извличане на метала от рудите. През XIX в. добивът на цветни метали запада, а след Освобождението напълно се преустановява. Едва през 1903 г. една френска фирма получава концесия за експлоатация на медните и оловно-цинковите руди в района на мина „Плакалница".

През годините между двете световни войни в страната ни няма в истинския смисъл на думата цветна металургия. Единствено при Курило под закрилата на държавата е построено предприятие за производ­ство на олово. Малки количества черна мед се произвеждат и в завода при Гара Елисейна. Изградени са няколко малки предприятия за обо­гатяване на рудите при Средногорци и Кърджали (с цел по-лесното им транспортиране).

Цветната металургия в сравнение с черната се отличава с някои осо­бености:

1. Ниското метално съдържание на цветни метали в рудите (1,2 до 3%) налага да се извършва флотация (обогатяване) на рудите. Техно­логичните процеси на флотацията налагат флотационните фабрики да се изграждат непосредствено до рудниците с оглед на снижаване себе-- стойността на продукцията. В резултат на флотацията се получава кон­центрат, който е с много по-високо метално съдържание - 20% меден, 52% цинков и 70% оловен концентрат.

2. Технологията на флотирането и на производството на метали е свърза­но с използването на огромни количества електрическа енергия (напр. 1 тон алуминий се произвежда с помощта на 17-18 хи л. квтч електроенергия).

3. Цветната металургия е водоемък отрасъл. Много технологични, води се използват при обогатяването (флоти-рането) на рудите.

Добив на руди. В България има сравнително благоприятни условия за развитие на цветната металургия. Основните находища на оловно-цинкови руди са Източните и Западните Родопи (гр. Мадан, Ерма река, гр. Рудозем, гр. Лъки, гр. Маджарово, с. Звездец и пр.). Тук се намират общо 55 млн. т запаси и се добиват около 70% от оловно-цин-ковите руди на страната. При с. Устрем, Тополовградско, се добиват полиметални руди, а в Осогово - оловно-цинкови руди (запаси общо 18 млн. т). Малки находища на оловно-цинкови руди има и във Вра­чанско. Средното съдържание на метал в рудите е от 3 до 5%.

Медните руди са значително по-бедни на метал - от 0,5 до 2,0% (в „Медет" средното съдържание е 0,44% почти изчерпано). Основните находища на медни руди са в Същинска Средна гора - в „Медет" (запа­си 15 млн. т), „Асарел" (запаси 365 млн. т), мина „Радка", Панагюрс­ките колони, и в Етрополския балкан - особено в мина „Елаците" в Етрополско (запаси 220 млн. т - с най-високо метално съдържание). Медни руди се добиват също в Бургаско (мини „Росен", Медни рид, Върли бряг - с общи запаси 15 млн. т), край Малко Търново (запаси 8 1млн. т), мина „Плакалница" (запаси 1 млн. т), Врачанско.

Ниското метално съдържание на рудите на цветни метали налага тяхното обогатване в района на рудниците. Процесът на обогатяване (флотация) е свъзан с използването на големи количества вода и електроенергия.Обогатителни фабрики за меден концентрат има в Медет, с.Челопеч, при мините „Радка” и „Елшица” (Панагюрско), при Върли бряг и Росен (Бургас) и Малко Търново. Нови обогатителни фабрики се изграждат в месността Елаците (Етрополско) и Асарел (Панагюрско). Оловен и цинков концентрат се произвежда в Рудозем, Лъки, Ерма река и Маджарово в Родопите, с. Устрем (Тополовградско), с.Гюешево (Кюстендилско), а също във Врачанско и Чипровци.

Получените след обогатяването концентрати са със значително по-голямо метално съдържание – 20% при медния, 52% при цинковия и 70% при оловния.

Развитие на цветната металургия. След Втората световна война бяха изградени няколко завода за цветни метали: за олово и цинк - Оловно-цинковият завод в Кърджали и Комбинатът за цветни метали край Пловдив. Оловно-цинковият завод (ОЦЗ) в Кърджали е пуснат в експлоатация през 1955 г. Той произвежда олово, цинк, оловен миниум и редките метали кадмий и бисмут. Комбинатът за цветни метали (КЦМ) в Пловдив е по-модерен тъй като в него освен основните цвeтни метали - олово и цинк, се извличат още молибден, волфрам, хром, ни­кел, както и редки метали като индий, галий, германий и др. Оловото се използва в Завода за акумулатори в Пазарджик.

Създадени са трайни производствени връзки между обогатителни­те фабрики и металургичните комбинати: Мадански рудодобивен рай­он - ОЦЗ Кърджали и Лъкински рудодобивен комбинат - КЦМ Плов­див. Оловната фабрика при гр. Нови Искър (бивше Курило) преработва предимно стари метали.

Производството на електролитна (чиста) мед се осъществява в МДК между Златица и Пирдоп, а на черна мед - при гара Елисейна (сега предприятието не работи). Слитъците или блоковете от олово, мед, цинк и други метали се обработват във вид на прокат (листове, пръти, профили) от цветни метали в Комбината за обработка на цветни мета­ли на гара Искър (София).

В резултат на увеличените производствени мощности производството на цветни метали нарасна (табл.1). Фактор за развитието на цветната металургия е увеличеното потребление на цветни метали. Те са ценна суровина за производството на кабели, акумулатори, електродвигатели, трансформатори и други изделия на машиностроенето. Значение в тази насока има и добрият прием на на нашите цветни метали на международния пазар.

През 2003 г. в страната са произведени 163,0 хил. т олово и цинк. 67,0 хил. т електролитна мед и 1992 т алуминий (табл. 1).

Т а б л. 1

Производство на цветни метали

Производство

1939 г.

1960 г.

1989 г.

1990 г.

2003 г.

олово хил. т

9

40

101,5

67

163,0

цинк хил. т

-

17

95,0

75

алуминий т

-

-

4554,0

4554

1992

електролитна мед

-

14

55,8

24

67

хил.т.

Нуждите на страната от алуминий, алуминиеви профили и алуми­ниево фолио непрекъснато растат, тъй като тези изделия намират все по-голямо приложение в самолетостроенето, автомобилостроенето, ко­рабостроенето, електротехническото машиностроене, строителството, в хранително-вкусовата промишленост.

Алуминият е един от най-търсените метали в света, тъй като има редица положителни качества: по-лек от всички широко употребявани метали, лесно се обработва, силно устойчив е на корозия, добър про­водник е на електричеството, по-евтин от медта, ковък, влиза в сплави с други леки цветни метали. Във връзка с това бе изграден Завод за алу­миниеви профили и алуминиево фолио в гр. Шумен. Суровини получа­ва от ОНД, Сърбия, Словения и Унгария.

Със. закриването на голям брой мини за добив на руди на черни и цветни метали, което започна от 1992 г., се нанася тежък удар на българ­ската черна и цветна металургия. Остават твърде малко участъци за добив на руди, които не са в състояние да осигурят пълноценна мета­лургична дейност. Очевидно налага се да се потърсят възможности за увеличаване дела на вторичните метални суровини с оглед по-пълното задоволяване потребностите на населението. Над 78 фирми произвеж­дат изделия от цветни метали.

Райони на цветната металургия. Териториалното разположение на предприятията на цветната металургия е под влияние на нейните производснвени особености (суровиноемкост, енергоемкост и водоемкост). На тази основа у нас са формирани два производствени района.

Родопският район се развива на базата на оловно-цинковите руди в Родопите, електроенергиятя от ВЕЦ и водите от реките и язовирите. Към него се включват всички предприятия за добив и обогатяване на оловно-цинкови руди, както и металургичните комбинати в Пловдив и Кърджали. Районът е специализиран в производството на олово, цинк, редки и благородни метали, а също и на някои химически продукти.

Средногорският район е специализиран в производството на електролитна мед и някои химически продуки (сярна киселина, син камък и др.). Основно предприятие в района е МДК „ Пирдоп”, който потдържа производствени връзки с предприятието за производство на черна мед при гара Елисейна и с други фабрики от страната. В района се намира МОК „Елаците”, който осигурява руден концентрат за медодобивното производство.

ПРОБЛЕМИ И ТЕНДЕНЦИИ

Развитието на металугията има негативно въздей-ствие върху състоянието на естествената природна среда. Кариерният начин на добиване на руди на цветни метали предизвиква големи нарушения на ланд-шафтите и загуба на ценна обработваема земя. Самото металургично производство причинява замърсяване на въздуха, почвие и водите. (На отрасъла се падат 27% от сумарното замърся­ване на речните води в страната.) Особено вредно за живите организми е замърсяването с тежки метали. Всичко това поставя екологичните проблеми сред най-важните в бъдещото развитие на металургията в България.От стопанска гледна точка голяма значимост имат и проблемите, свързани с икономическата ефективност на рудодобивите, флотационните и металургичните предприятия.В тази връзка през последните години са предприети мерки за преструктуриране на рудодобива и поетапно закриване на неефективните производствени мощности. Ограни-чената суровинна база на станата и ниското метално съдържание в рудите налагат прилагане на съвременни технологии за тяхната дълбочинна преработка, както и по-широко използване на вторични суровини на цветни метали.

Металургията е един от най-важните отрасли на промишлеността. Затова и в бъдеще е наложително нейното развитие, при условие че се постигне по-рентабилно металургично производство.Възможностите за постигането на по-голяма икономическа и екологична ефективност на металургичните мощности се свързват с провеждащия се у нас процес на приватизация.Пример в тази насока е приватизационната сделка с белгийската компания „ Юнион миниер”, която през септември 1997 г. закупи 56% от МДК ”Пирдоп”. Според условията на договора фирмата-купувач се задължава едновременно с разширяването на производството да осигури средства за подобряване на екологичната обстановка в района на комбината. Същите условия са залегнали и в договора с ирландската фирма „Наван Рисърсис”, закупила МОК ”Челопеч”.

Съгласно приетата от правителството Програма за преструк­туриране на стоманодобива е взето решение 70% от акциите на „Кремиковци" АД да бъдат предложени на външни инвеститори.

През 2000 г. КЦМ край Пловдив бе прива-тизиран от РМД към комбината и модернизиран, в резултат на което в него вече се произ­веждат не 12, а 18 вида метали, и то редки метали като индий, галий, германий, циркон, както и благородни метали.

Основните проблеми, стоящи пред металургията, са технико-технологически, социални и екологични. От технико-технологичните важно място заема обнов-лението на производствените мощности, което ще повиши икономическата ефективност и ще доведе до подобряване на екологичната обстановка в районите на металургичните комбинати.

Наложител­но е по-широко използване на вторични суровини от черни и цветни метали, оползотворяването на отпадъците чрез комплексно използва­не и дълбочинно извличане на всички полезни компоненти от рудите. В тази насока е и проектът за изграждане на завод за преработка на отпадъци от оловно-цинковото производство край гр. Кърджали.

Исторически и етимологични данни за металите

Олово

Оловото е вероятно един от първите метали, които ще бъдат произведени до Ман. Бисери на метална инициатива и мед бяха намерени при археологически пласт X при Катал Хуик, Kоня, Анатолия, Турция, излязъла с в около 6500 пр.н.е.

Може би първото писмено споменаване като " ABARU" е на плочки на вавилонец, намерени в библиотеката на асирийският крал Ашурбанипал (668 - 626 пр.н.е.). Някой на тях включва химн към Джибил (GIBIL), богът на пожарите. По време на разкопки на града на Ашур е намерено оловно парче, тежащо 400 килограма, което датира от 1300 г. пр.н.е.. В папирусът на Еберс, египетско резюме на медицината, датирано около 1550 пр.н.е., оловото е споменато, а също и в старият завет.

Начина, по който праисторически хора, са извлечали оловото от неговите минерали не е известе, но има следи от много елементарни пещи, направени от камък, където тези хора са загрявали минералите на оловото с огньове, за да извличат елементът.

През пети век пр.н.е. римляните правят обширни изследвания на оловни залежи в целият Иберийски полуостров. В периода от 700 от н.е. до 1000 от н.е. германските мини за олово и сребро, в долината на р. Рейн и в планините Харц, са били много важни, точно както тези в Саксония, Силезия и Бохемия през 13-и век.

Алхимиците смятат оловото за най-стария метал и го свързват с планетата Сатурн. Заради неговата тежест то има специална роля в алхимичните операции, алхимиците смятат, че оловото може лесно да бъде превърнато в злато. Те имат много имена за него, някои са тайна, сред други е plumbago (оловна руда).

Дългата история на оловото е отразена в многото думи, служещи му за име.

Ние можем да идентифицираме много корени на DIFFENT, дори трите главни европейски клона на Индо- европейската езикова група, в която група има пет различни корена (малко свързани) за тяхното име от този обикновен метал : Plumbum, немските езици използват Blei или Lead и Slavic също използват двата корена, Olovo и Svinec.

Цинк

Векове преди цинкът да бъде разпознат като отделен елемент, руди на цинка са използвани за направата на месинг.

Цинкови орнаменти на повече от 2500 години са открити, но сега се считат за сплави, съдържащи 80 - 90% цинк, с примеси на олово.

По времето на династията Минг в Китай (1368 – 1644 г.) се използват цинкови монети. Mарко Поло описва производството на цинков оксид в Персия и начина, по който персийците приготвят на tutia (разтвор на сярна киселина в цинк) за да лекуват възпални очи

Цинкът е внесен от изток от Индийски компании около 1600 г.

През 1546 г. Георг Агрикола докладва, че бял метал е кондензиран и изстърган от стените на пещта когато рудата е стопена и той му дава името contrafey, защото се използва да имитира златото и го нарича zinkum. Параселис (1493 – 1541 г.) е първият европеец, който изказва мнение, че цинкът е нов метал и че той има свойства, отличими от тези на другите известни метали. Той го разглежда като полуметал. Идентификацията на цинка като метал от сулфидна руда или каламин (минерална форма на ZnCO3) е завършена от Вилхелм Хомберг през 1695г.

Накрая Андреас Марграф (1709 - 1782) изолира цинк от неговите минерали. Той публикува неговите находки в "Метод за извличане на цинк от неговия истински минерал, каламин" (1746). Металът е разглеждан като сложна сулфидна руда от метали на цинка като елемент почти до времето на революционният списък на Антоан Лавосер.

Металът няма прието име преди осемнадесети век.

tutenag или tutenago получино от персийското tutiya, каламин ( ZnCO3), който става английско tutty, цинков оксид. Персийската дума tutiya е получена от дума, която значи пушек. Тя се отнася към факта, че цинковия оксид се отделя като бял дим когато цинковите руди се изпичат с дървени въглища.

spelter (имайки предвид цинк и бисмут), вероятен от подобно оцветна сплав на олово и калай (пютър),или холандският еквивалентът spiauter или индийски калай. Британският химик Робърт Бойл го преименува на speltrum през 1690г., от което създава spelter ,( търговският термин за цинк).

понаятието zink за първи път е използувано от Параселис (около 1526 г.) в аналогия на формата на неговите кристали след стопяване. Думата впоследствие е използувана както за метала, така и за неговите руди.

Думата zink е получена от старонемски zink на zinkе = остра точка (от старонемски zint " смисъл, зъбец на скала", на пранемски „tindja”- острие), формата, която металът приема в топилната пещ. Някои предполагат отношение с zinn- немската дума за калай.

Хабаши пише, че името „цинк” може да бъде получено и от персийската дума за камък – sing, но и от гръцката дума zink.

През 1881 английският учен Томас Ламб Филипсън (1833 – 1908г.) предполага, че търговският цинк съдържа и друг метал, на който той дава името "актиний", защото някои от неговите съединения потъмняват при излагане на светлина.

Алуминий

Древните гърци и римляни са използвали alumen (стипца, калиев алуминиев сулфат, K2Al6(ОН)12(SO4)4) в медицината като съсирващо вещество, и като разтворител в боядисването. Стипцата е експортирана от древна Гърция и Италия.

През 1761 Френския химик Луис - Бернард Гайтон Де Moверан (1737-1816) предлага името alumina на базата на стипцата. Де Moверан е инструментален в установяването на стандартизирана система за химическа спецификация и често оказана като сътрудничество с Aнтоан Лавосер, който през 1787, предполага, че този alumine е окис на неоткрит по-рано метал.

През 1808, сър Хъмфри Дейви (1778-1829) експериментира за разлагане на aлуминиев, силициев, циркониев и берилиев окси.. Той не успява да изолира металите в тези оксиди, но предлага имена за металите

Преимуществата да бъдете производен от метал дарен с такива качества са лесни да бъдат разбрани. Неговият бъдещ разряд като суровина във всички типове на промишлени приложения е безспорен, и ние очакваме скоро да го гледаме , в някоя форма или другата, в ръцете на цивилизования свят като цяло".

През 1925 Американското Химическо Общества се решава да се върне на алуминий .

Ханс Християнски Oрстед (1777-1851) се свързва сега с това, че е първият да получил метален Алуминий. През 1825 той изолира малка изборна съвкупност на смесен Алуминий за първи път. Неговата претенция бива почти изгубена от публикация в Датски журнал. Той каза на Фридрих Волер (1800-1882), който се развива метода за изолация метала впрез1827 и става известен като откривателя на Алуминия.

Алтернативни имена

Няколко Славянските езици (pl, основен капитал и sk) има име производно от glina съответно hlina = да намаже с глина.

Masrium

През 1892, Хенри Д. Ричмънд (1867-1931) и Хюсеин, от лабораторията на Khedivial в Кайро (Египет) обявява откриването на нов елемент, на който те дават името Masrium (Г-жа), след Maрс или Mирс, Арабското име на Египет. Той е открит в минерала джонсонит, сметнат за стипца за манган, но те намират 0.2% от неизвестна субстанция в него. Те не успяват да изолират метала, но изчисляват атомната маса, която се съгласува с това на радия. Минералът е наименован Maршит. В този минерал никакви радиоактивни елементи не са открити, е смятано, че екипът Ричмънд и Хюсеин получават Алуминий с примеси от Манган.

Никел

Срещащата се в природата медно-никелова сплав, наречена paktong, е използувана в Китай над 2000 години по-рано. В 235 пр.н.е., монетите в Китай cа сечени от никел. Саксонските миньори са запознати с червеникаво оцветната руда, смес от арсен и никел (николит, NiAs), която външно наподобява Cu2O. Тези миньори отдават неспособността си да извлича мед от този източник на работата на дяволът и назовават рудата kupfernickel (на шведски kopparnickel). Оригинално то беше период на злоупотреба, използувана от миньорите в (планините за руда) ERZGEBIRGE, които търсейки сребро намираха този " подчинен" метал. е получена от kupfer = мед и nickel = демон, таласъм, негодник (форма на името NIKOLAUS "Никълъс", "дявол"). По този начин kupfernickel - става Cuprum Nikolai - и може да бъде преведено като "медът на дявола".

Думата е използувана от миньорите в горна Сксония, и датира от 1654 г. в миньорския регистърът на Шнееберг, Саксония. Думата за първи път е открита в отпечатана книга на Урбан Хярне през 1694 г., описваща безполезни руди и минерали. HJARNE не дава каквото и да е описание на рудата.

През 1751 г. шведският минералог Аксел Фридрих Кронщед (1722 - 1765) изолира нечист метал от руди в енорията на Ферлинга в Хеслингсланд (Швеция), вероятно герсдорфит (NiAsS). Той идентифицира в него нов полуметал. Няколко години по-късно, той разбра, че неговият полуметал е еднакъв с металният компонент на kupfernickel, изпратен му от Германия. За новият полуметал той избра да задържа името kupfernickel , или за по-кратко nickel, докато не бъде сигурен, че това е нов метал. Неговите резултати са потвърден от Торбен Олоф Бергман през 1775 г. Като всички метали, никелът не е смятан за отделен елемент докато Антоан Лавосер (1743 - 1794) не предлатга своятата нова химия.

Алтернативно име

През 19-и век е предложено чешкото име " pochvistik".

Магнезий

Магнезият е известен от дълговреме. Алхимиците използват magnesia alba , бял магнезиев оксид (4 MgCO3. Mg (ОH)2. 5 H2О е magnesia alba levis, а MgCO3. Mg (ОH)2. 4 H2О е magnesia alba ponderosa ).

По време на сушата от 1618 г. Хенри Уикър забеляза, че жадният добитък не пие вода от езерото при Епсъм, Съри. Солите, намерени във водата на тези минерални източници са описани през 1695г. в статия. Тези солите се отличават от останалите соли и стават моден минерален извор заради ефекта се при лекуване на язви. Водата съдържа сулфат (MgSO4.7H2О), който бива наречен "epsom salt" в Англия (epsomite) и" солта anglicum" или горчива сол другаде.

През 1707 г. M. Б. Валентин приготвя магнезиев оксид и през 1755 Джоузеф Блек (1728 - 1799) от Единбург различава негасена вар (калциев оксид, CаO) от магнезиев оксид (двете субстанции са смесени до това време).

През 1808 г. сър Хенри Дейви (1778 - 1829) изолира металът (не чистият) и го нарича magnesium за да избегне объркване с мангана, металът открит в магнезиевият окис nigra.

Въпреки предложението на Дейви, наиенованието "магнезий" се използва за елемента в магнезиевия оксид. На руски език и няколко други славянски езици формата magnesium (магний) е в употреба.

Имената на чешки език и словашки са получени от horky = горчив вкус, след съставената английска сол.

Имената magnesia alba и magnesia nigra са получни от magnesia, (Μαγνησια), префектура в Tесалия (Гърция), със столица Волос). Манганът и магнезият са богати на оксиди и карбонатни руди в този район, и те затова се споменат като Μαγνητις λιθος, или камъни от магнезиев оксид. Районът също съдържа големи количества на железни оксиди (магнетит) така че рудите cа магнетизирани. Това обяснява защо магнезият както и магнетитът (и магнетизъм) са получени от магнезиев оксид, докато магнезият не е магнитен.

Името Μαγνησια (magnesia) е получено от македонското име на племето „magnetes”. Легендарният гръцки герой Магнес вярва, че основател на племето е синът на Еол и Eнарет или Зевс и Tаяа. Mагнетите са живели на полуостров в Tесалия и по-късно колонизират Aнатолия в Мала Азия.

Две градчета са назовали след тях Мала Азия : Maeandrum близо до Eфес (изоставен след римски времена) и Magnesia ad Sipylum близо до Смирна (днес Mаниса).

Австрий

Името austrum е дадено от Aнтон Руперрехт през 1792 г. към нечистият магнезий, който е приготвен от него. Той отдава чест с това на неговата страна Австрия.

CRODONIUM

През 1819 г. Джон Бартоломю Тромсдорф (1770 - 1837) в Eрфурт докладва, че е открил нов метал в сол на долната част от бутилка английска серна киселина. Той го назовава crodonium, на името на бог Кродо, който е боготворен от дрвните хора в Тюринген (Eрфурт е столицата на този район). Тромсдорф докладва, че crodoniа не е нов метал, а магнезий с малко количество примес от меден оксид.

Мед

Откриването на медта е извършено още в праисто-рически времена. Оценките за най-ранната потреба на медта варират (около 5000г.пр.н.е.)

До около 3500 г.пр.н.е. медта е добивана в Близкият изток при редукция с дървени въглища на неговите руди, и до 3000 г. пр.н.е. преимуществата на прибавяне на калай, с който да произвежда по-твърдият бронз са открити и в Индия, Месопотамия и Гърция. Това слага началото на "бронзовата ера", и медта продължавам да бъде един от най - важните метали за човека.

Най-рано записаната употреба на медни руди е в Индия около 3000 г.пр.н.е. находките при Мохенджо-даро и Хараппа, потвърждава това. Най-ранното документирано наблюдение на стопяване на метали е в Индия от гръцки историци през 4 - и век пр.н.е. Медта е спомената в Периплус като артикул за износът от Индия. В тези дни медна руда е извлечена чрез стопяване в Южна Индия и Раджпутана, според Periplus Maris Erytreae, морска география на търговията от изток на запад, вписана около първият век от н.е.

В неговата биография на харизматичният учител и чудотворец Aполоний от Туана (първият век от н.е.), гръцкият биограф Луций Флавий Филострасос от Лемнос (около 170 - 245) дава детайли на пътуването на Аполоний до Индия. В градчето Таксила, столицата на Индийското кралството той споменава светилище, което са закачени илюстрации на медни плочки представлявайки постиженията на Александър и Порис.

В древната Индия медта е известна и като tamara, медна плочка, наречена tamara-patra; tamarkar означава меден ковач и с tamara-pana се има предвид медна монета.

Дългата история на медта е отразена в многото различни имена за този метал.

Ние можем да идентифицираме поне седем корена. Главните европейски клона на Индо-Европейските езици (освен славянскя) използват производни на латинската дума cuprum.

1. Мед (много езици)

Оригиналната латинска дума за мед е aes, но тази дума се употребява за неговите примеси с калай, бронз, и има по-широка употреба от чистата мед, основното значение на думата премина към сплавите и новата дума се използва за медта, от латинската форма на името на остров Кипър (на гръцки език "Kypros").

Проиводните от този корен се използват в почти всички италиански езици (с изключение на италианския език), келтския език и германските езици, също финландски.

2. Rame(италиански)

Rame е получено от оригиналната латинска дума за мед aes, aeris (по-късно бронз).

3. Miedz, med`, (северославянски).

Изменена форма на немското "schmied" , "Geschmeide" = бижутерия.

Използван в повечето от славянски и алтайски езици.

4. Bakar (турски).

Използуван на турски, албански, юженославянски език.

5. Varis (Балтийски).

Древна местна балтийска дума за мед показва, че това е наследено от някакъв древен период, от който славянските или германски народи не са заели също.

6. Chalkos (χαλκος) (гръцки).

7. Nahoshet. Арабски и староеврейски език.

На японси знакът 銅 се чете като "dou". Но друго широко използувано произношение е "akagane" (" aka" = червен цвят," kane" = пари, метал, или злато).

Приложение

Алуминий Алуминий Олово

Медна руда Николит Цинк

Съдържание:

Увод ................................................................................................................... 1

Физични и химични данни за металите. Получаване. ............................ 2

Руди на цветните метали ............................................................................. 10

Цветна металургия ....................................................................................... 12

Проблеми и тенденции ................................................................................. 15

Исторически и етимологични дани за металите .................................... 17

Приложение .................................................................................................... 26