|
The history, the reasons and the fundamental trends of the development
of abstracting are studied. The methods of abstracting, the standardization
and the tvpification of the abstracts, the abstracts of some documents and
the automatic abstracting are examined and given. The requirements of
the structure and the component; of the abstracts are shown too. The
possibilities of the abstracts and their use in the scientific activities are
examined. The book is recommended lo the students, post-graduate
workers, library' information specialists, scientists,'
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор
.............................................................................................................
7
Глава
1
- възникване, определение и функции.................................................. 9
1.1 П'х'дооставки за възникване и развитие на
реферирането
............... 9
1.2
Възникване
на
а...................................................................... 11
1.3 Определение на noi штието ""
.............................................
16
1.4 Функции на а............................................................................ 18
Глава
2
Реферирането - творчески процес на преработване
на
информацията.
Процедури по
съставиш* на а........................... 25
2.1 Реферирането като творчески процес................................................... 25
2.2 Процедури по съставяне на а.................................................... 28
2.3 Методи за рефериране на документи.................................................... 36
2.3.1 Аспектно рефериране............................................................................. 38
2.3.2 Метод, основан на фасетния анализ на текста...................................... 43
2.3.3 Метод на формализирано рефериране с използване
на словесни клишета (маркери)............................................................ 45
2.3.4 Информациоино-класификационен метод на
рефериране................. 47
2.4 Езикови особености, характерни за а...................................... 54
2.5 Съдържателни и композиционни особености на а.................. 54
Глава 3
ът- съкратено изложение на съдържанието на документа и не-
гов информационен модел. Структура
на а - заглавна, рефера-
тинна
и справочна част..................................................................................... 61
3.1 ът - информационен модел i ia първичния документ............. 61
3.2 Структура на а.......................................................................... 64
3.3 Примерни типови схеми за построяване на и......................... 70
3.4 Обем на а................................................................................... 72
3.5 Методи за отстраняване на излишната
информация
в а............................................................................................... 74
Глава 4
Стандартизирани изискванпи към съставните части и оформянето
на а.......................................................................................................... 78
4.1 Изисквания към заглавната част.............................................. ,........... 78
4.2 Изисквания към ивната (основната) част................................ 81
4.3 Изисквания към справочната част........................................................ 82
Глава 5
Видове
и................................................................................................ 84
5.1
По
функционално
предназначение.................................................... 85
5.2 По читателско предназначение........................................................... ,92
5.3 По начин на разкриване на
съдържанието....................................... 94
5.4 По обхват
на реферирания документ................................................. 95
5.5 По съдържателна структура на информацията
.............................................
98
5.6 По степен на свиване на текста............................................................. 99
5.7 По форма на
изложение..................................................................... 101
5.8 По съставител
....................................................................................
105
5.9 По обем................................................................................................ 106
5.10 По степен на автоматизация
...................................................................
107
Глава 6
и на различни видове документи.................................................
109
6.1
на
научна статия.................................................................. 109
6.2 на научна книга (монография)
.................................................. 112
6.3
ш научен сборник
.....................................................................
113
6.4 па отчет за ПИР.......................................... :......................... 114
6.5 на дисертация
...........................................................................
115
6.6 на патент................................................................................ 118
Глава
7
Видове нвнп издания
.......................................................................
124
7.1 Рсфсративпо списание.................................................................. >... 126
7.2 ивен сборник................................. -..................................... -....131
7.3 Експрес информация........................................................................... 133
Глава 8
Изцапване па ите при създаване
на рсферативни баш
отдании........................................................................................................... 135
8.1 Аитоматгаирано. рефериране и квазирефериране............................ 135
8.2 Проблеми и постижения на автоматизираното рефериране
Разнообразие на методите на автоматизираното квазирефериране.... 137
8.3 Видове ивни бази от данни. Електронни версии
на ивнитс издания.................................................................. 147
Глава 9
Сравнителна характеристика между анотацията
п а........................................................................................................ 152
Глава 10 '
ът - инструмент ia изследване и оценка
на научната дейност........................................................................................ 158
Заключение
......................................................................................................
171
Въпроси за самостоятелна проверка
..........................................................
173
Списък на използваната литература
..........................................................
177
ПРЕДГОВОР
Развитието на информационното общество е пряко свързано
с усъвършенстването на информационната дейност. Аналпти-
ко-синтетичното преработване на документалната информация
е един от основните елементи на тази дейност. Реферирането
придобива все по-голямо значение с разширяването на използ-
ването на новите информационни технологии, с навлизането
на информационните .мрежи от рода на Интернет и нап-вече с
нарастването на световния информационен поток. Принципите
на свиване на текста, както и теорията и практиката на рефери-
рането, привличат все повече вниманието на специалистите в
областта на библиотечната, библиографската и информацион-
ната и издателската дейност.
Традиционните начини за съставяне на и все повече
започват да се тждаят от формализация и автоматизация на
реферирането на документите. Сега на преден план излизат проб-
лемите на създаването и използването на ите, съдържащи
се в базите данни, автоматизираното извличане на ключови думи
от текста и съставяне на тяхна основа на реферати.
Във връзка с това основните цели, които са си поставили ав-
торите при написването на книгата, са следните:
^•да се предоставят достатъчно теоретични познания и прак-
тическа информация по проблемите на реферирането в област.
сравнително слабо позната, но с голямо приложение с навлиза-
нето на новите информационни технологии във всички сфери
на дейност;
>да представят реферирането в неговата пълнота, като се наб-
легне на общите въпроси и принципи, конто са от значение за
практическата работа;
>да се акцентира върху проблемите на реферирането, като се
покаже защо, кога, къде и как може да се набави ивна
информация и как да се съставят различни видове и;
>да се посочат достатъчно причини за използване на рефери-
r-
рането в научната и практическата дейност.
В основата на книгата лежи стремежът да се проследят тен-
денциите в развитието на реферирането като вид информаци-
онна дейност, като се започне от интелектуалните
начини за
свиване на текста на документите и се стигне до формализира-
не на методите и
отразяване на опитите за създаване на автома-
тизирани системи за рефериране чрез използване на съвремен-
ни информационни технологии. Изложението на книгата е пред-
ставено в 10 отделни глави, които изясняват реферирането мно-
гоаспектно.
От авторите
Глава 1
- ВЪЗНИКВАНЕ,
ОПРЕДЕЛЕНИЕ II ФУНКЦИИ
1.1
Предпоставки за възникване и развитие на рефе-
рирането
Втората половина на XX в. се характеризира с развитие на
информационното общество, прилагането на нови информаци-
онни технологии и
появата на информационен взрив. Обемът
на печатната научно-техническа продукция е огромен и се удво-
ява на всеки 10-15 години. Сега в света излизат повече от 100
хиляди научни списания и ежегодният прираст на литература-
та
е над 600 млн. страници. Само в областта на научно-техни-
ческата литература за една минута се печатат 3 хиляди страни-
ци, голяма част от тях - на електронен вариант, достъпни в Ин-
тернет. Проблемът за усвояване на информацията е един от най-
важните на съвременния етап от развитието на човечеството.
тъй като хората използват едва 2-3 % от знанията, натрупани
през неговата хилядолетна история.
В един от нан-древните достигнали до
нас образци на писме-
ността, в т. нар. египетски папирус
на Прие има такива думи:
■'За нещастие светът сега не е такъв, какъвто беше по-рано. Все-
ки иска да пише книги..." Авторът на тези слова е живял преди
около 6 хиляди години. В друг също толкова древен текст от
Стария завет, съставен в Ш-Н в. пр. н. е., проповедникът се оп-
лаква: "И няма край по.чвата на нови книги." Още в тези далеч-
ни времена хората са предвидили тенденциите за нарастване на
информационния поток и възможността от появата на инфор-
мационна криза, чиито свидетели сме ние сега.
Според Фарадейн информационната криза е предизвикана не
толкова от ръста на броя на публикациите,
колкото от нарасна-
лата необходимост специалистите да се ориентират в потока от
......
^шшшшщ
- - - - - _г
..
| Процентно съотношение на времето,
използвано за четене от специалисти
в различни научни
области
|
документи,
принадлежащи не само на собствената им,
но и
на
по-близки
или по-далечни области (Farradanc, 1965).
Руският
изследовател Марк Волински дава следните данни за
развитието на книгата:
XV в. - за половин век в света са отпечатани 30 хиляди раз-
лични книги;
XVI в. - 250 хиляди наименования на книги;
XIX в.- повече от 7 млн. наименования на книги;
XX в. - около 25 млн. наименования на книги (Кузнецов, 1983).
Населението на земята от 1750 до 1950 г. с нараснало три пъти,
а броят на книгите - повече от 800 пъти. По данни на ЮНЕСКО
световната книжна продукция
за последните 20 години се е уве-
личила два пъти по броя на изданията и три пъти по тираж.
Ако през XVI в. основната роля в обмена на информация при-
надлежи на книгите, в края на XVIII в., характеризиращ се с
ускорени темпове на развитие на науката,
книгите предават го-
ляма част от своите комуникативни функции на по-оператив-
ните форми за научна
публикация - статиите. През XIX в. бро-
ят на статиите, станали единица за професионална научна ко-
муникация, нараства неимоверно много и това е основна при-
чина за пораждане на системата на реферирането. Може да се
направи аналогия, че тази роля, която през XIX в. изпълняват
статиите по отношение на книгите, вече се изпълнява от рефе-
ратите (Кулик, 1981).
Известният руски
изследовател на книгата и четенето Н. А.
Рубакин пише, че в изкуството за работа с книгата има два проб-
лема: какво да се чете и как да се чете (Рубакин, 1975). В тази
връзка е изследван проблемът колко време на ден използват за
четене специалисти от различни научни области. Резултатите в
проценти от това изследване са показани в таблица 1.
В условията на информационен взрив и постоянно усложня-
ване на проблемите, които следва да се решават от специалистите
в различни области на знанието, едва ли може да се очаква зна-
чително увеличаване на времето за четене. А за да не се изоста-
10
ва и да не се пропуснат най-важните новости, изобретения и
открития, е необходимо специалистите да имат информация за
тях в преработен вид. Съвършено очевидно е, че без ориентири
и по-точно без и усвояването на такъв обем информа-
ция е просто невъзможно.
1.2 Възникване на а
Историческият аспект за изучаване на реферирането е много
важен за правилното разбиране както на същността на рефери-
рането, така и но всички процеси, свързани с него. Това произ-
тича от изискването всяко явление да се анализира в неговото
развитие. Затова изучаването на реферирането не може да ста-
не без изследване на особеностите на неговата еволюция.
Най-древните и, стигнали до нас, са написани на гли-
нени плочки в периода на шумерската цивилизация (3600 г.
пр.и.е.). В периода на гръцката цивилизация, когато се появя-
ват първите библиотеки с ръкописни книги на папнрусни сви-
тъци, реферирането се прилага за кратко описване съдържани-
11
ето на книгите. Описанието на фонда на Александрийската биб-
лиотека (JII-II
в. пр.и.е.), където се съхраняват 500 хиляди па-
пирусни свитъци, е само 120 свитъка (Иванов, 1982).
Опити за рефериране имат място както в античността, така и в
средните векове, но се смята, че истинската история на реферира-
нето започва с издаването на първото научно ивно списа-
ние на 5 януари 1665 г. в Париж - "Journal des savants" (Петкова.
1974). От тази година реферирането става важна част от система-
та на начните комуникации и както твърди Кол неон, "векът на
ивните списания настъпва" (Collison, 1971).
Източниците на практическата нвна дейност се зараж-
дат и получават своето развитие в бпблиотечно-бнблпографската
практика. Историята на реферирането дава примери за разно-
образие на рефериранитетекстове, ориентирани към определен
кръг от читатели. Реферирането е един от най-важните процеси
на аналитико-синтетичното преработване на информацията. То
е комплексен вид дейност, свързан с теорията на информация-
та, наукознанисто. психологията и лингвистиката. Понятието
рефериране първоначално се осмисля в рамките на библиотеч-
но-библиографските дисциплини. Характерно при това с не тол-
кова подчертаването на външните особености на подлежащия
на обработване документ, а преди всичко съдържанието на до-
кумента, неговите основни данни, факти и изводи.
Малкият тираж на ръкописните книги способства за развити-
ето на реферирането. През XII в., когато вместо папируси за-
почват да се използват пергаменти, възниква и терминът
"abstract" в смисъл на "".
Първият известен сборник от и е "Библиотека" на
Фотий, създадена през IX в. във Византия. По това време във
Византия са в небивал разцвет науката и просвещението. Зато-
ва появата на "Библиотека" не е случайно. Произведението на
Фотий отговаря на информационните потребности на тогаваш-
ното общество.
Според Ссмсновкср "Библиотека" с сборник от и с
12
различен
обем - от 3 до 2266 реда. когато ът е съпрово-
с извадки от произведенията. ите са обединени в
нави,
наречени "кодекси". Кодексът се състои от един или ня-
к0
а. ът включва сведения от едно или ня-
колко произведения (Ссмсновкср, 1983).
Тематиката на "Библиотека" е универсална. Тя включва све-
дения за произведения на философи, географи, зоолози, специ-
алисти по селско стопанство и медицина, съставители на
реч-
ници и др. Универсалността на "Библиотека" отразява универ-
салността на науката
и учените от Средновековието, което я
прави особено интересна за изучаване като резултат
от научно-
информационната дейност. Библиографско описание има във
всички кодекси с изключение натри. То винаги е разположено в
началото на кодекса. Това свидетелства за наличието
на определе-
на унификация в структурата на а,
която напълно съответ-
ства на съвременните изисквания към
него. Текстът
на а у
Фотий включва голям набор от елементи: заглавие или аналити-
чен разпис на произведението, изложение на съдържанието, ха-
рактеристика и оценка на произведението, на стила и
езика му,
забележки и сведения за автора, за заглавието, за различните изда-
ния, количествени характеристики и език на текста, сведения за
хронологичния обхват, структурата,-
истинността, историята на
създаването и използването на произведението, за това на кого е
посветено, неговата връзка с други произведения, списък- на из-
ползваната литература
и други данни за източниците, бмографскп
сведения за автора, посочване и характеристика на други негови
произведения, препоръки за читателското предназначение и из-
ползване на произведението и др.
Практическите нужди на обществото (мореплаване, военно
дело, артилерия, хидроенергетика и др.) издигат на преден план
задачата за разработване на основите на много науки като меха-
никата, астрономията, математиката, химията, биологията и
т.
н. през XV-XVIJI в., които се смятат за първи период от разви-
тието на съвременната наука.Това е епохата на велики учени,
13
оказали огромно влияние върху развитието на науката
(Леонар-
до да Винчи, Н. Коперник, Г. Галилей, Й. Кеплср,
X.
Хюйгснс,
И. Нютон, М. Ломоносов, Н. Лайбниц). Още по онова време е
известно, че Ломоносов с разработил организационна програ-
ма за съставяне на висококачествена ивна
информация,
за нейната пълнота, спстсматичност и оперативност (Михай-
лов, 1976).
С появата на книгопечатането реферирането
започва да из-
пълнява функциите на масова комуникация. В първите научни
списания на френски, английски и
немски език наред с публи-
куваните
на оригинален език работи се включват и
и на
книгите и статиите и
на други
езици. През XVIII в. се появяват
ивните списания. Те също имат многогодишна история.
Броят на списанията и книгите, в които се публикуват научни
приноси още в края на XVIII и през първата половина на XIX
в.. е толкова голям, че тяхното непосредствено използване за
литературна справка става практически невъзможно. Създава-
нето на удобни източници на вторична информация
е неизбеж-
но. В някои известни списания се появяват рубрики, проследя-
ващи систематично литературата в дадена област. Невъзмож-
ността обаче да се увеличава обемът на тези рубрики в научни-
те списания е една от причината за възникването на ив-
ните списания (Симон, 1968). Те поемат задачата да реферират
изчерпателно нарастващия брои научни списания, отнасящи се
към различните науки. Първото от тях вероятно е било
"Aufriehigc",
излизащо в Германия от 1714 до I 717 г.
Смята се. че първите и у нас се появяват през 1906 г.
в "Летописи на Лекарския съюз в България". В това издание са
поместени и на 550 чужди научни статии. Едва през 30-
тс години на XX в. започва реферирането на годишника на Со-
фийския университет "Св. Климент Охридски"', на Физико-ма-
тематическия факултет, книги 1. 2 и 3, в които се публикуват
резултатите от научните изследвания в математиката, физика-
та, химията и естествената история (Българският принос, 1999).
14
В България реферирането бележи разцвет през периода 1953-
1990 г., когато в БАН излиза ""Рсфсративен бюлетин на науката"
за всички научни дисциплини. В него се реферпрат български и
чужди научни статии, доклади, съобщения от конференции,
симпозиуми, разработки и др.
Предпоставките за разцвета на реферирането могат да се обоб-
щят по следния начин. Прогресивно нараства обемът на науч-
ната литература. За учените става все по-трудно да следят но-
востите в развитието на науката. Научната периодика бележи
бурно увеличение. Всичко това създава условия за търсене на
изход за бързо и навременно информиране по актуалните проб-
леми на науката и техниката. Учените сами си създават необхо-
димия инструмент в лицето на ивните списания за из-
лизане от почти безизходното положение на информационна не-
задоволсност. Броят на ивните издания непрекъснато
расте. На фиг. 1 е показан ръстът на издаваните в света рефера-
тивни издания, чийто брой надхвърля 3000 към 2000 г.
Теорията и методологията на реферирането продължава да се
развива и
придобива първостепенно значение за информационна-
та, библиографската и библиотечната дейност.
1.3 Определение на понятието ""
В съвременната литература
по теория и практика на рефери-
рането съществуват множество дефиниции на понятието "ре-
ферат'. Все още няма еднозначно определение както на терми-
на "рефериране"; така и
на термина "". Причината за
това е комплексният характер
на задачите, поставени в изслед-
ванията на този информационен продукт.
При тълкуването на термина
"рефериране" (abstracting)
се
използват знанията от различни науки - лексикология, стилисти-
ка, терминолексика и
т.н. Използват се и различни подходи при
тълкуването на понятието "рефериране". Семантичната вмести-
мост на тези определения зависи от броя най-важни признаци,
които различните автори смятат необходими и достатъчни за
разкриване на понятието ""'. Към тях се отнасят такива
признаци като обем, семантично съответствие на първичния
документ, структура на а и на неговата текстова част.
функционална насоченост на стила на изложението (Жданова.
1967). Част от авторите съсредоточава своя интерес върху фор-
мални, несъдържателни признаци като чисто нормативните ка-
тегории - размер на текста на вторичния документ, формата на
неговото построяване, прилагане на транскрипция и трансли-
терация и др. В много случаи не се набляга на съдържателната
страна и на природата на реферирането. Вариантността на де-
финициите на понятието реферат в научната литература се
обяснява и с това, че с усъвършенстването на информационни-
те технологии протича преразглеждане на различните инфор-
мационно-комуникативни функции на реферата във връзка с из-
менението на информационните потребности на обществото.
В същото време се наблюдава разнообразие от синоними в
16
употребяването му
за означаване на понятието "": ре-
зюме, извлечение, екстракт, съкращение,
чиито английски ек-
виваленти могат да бъдат представени по следния начин:
abridgment, brief, condensation, digest, review
,
synopsis
(Жанры,
1983)°
ът (от лат. refere-
предавам, правя съобщение,
док-
ладвам)
представлява съкратено изложение на съдържанието на
реферирания документ: книга, статия, дисертация и др. В срав-
нение с анотацията ът дава по-пълна представа за същ-
ността на въпроса, който се разглежда в документа (Жданова.
1966).
В "Терминологичен речник по информатика"' ("Терминологи-
ческий словарь по информатике") се предлагат следните тер-
минологични тълкувания на понятията "рефериране"' и "ре-
ферат": "ът"
е кратко изложение на основното съдър-
жание на документа с посочване на предмета, методиката на
изследване и получените основни резултати; "Реферирането"
е процес на анализ, на първичния документ и съставяне на ре-
ферат"'(Терминологический, 1976). Като еквиваленти се пред-
лагат термините на немски, руски
и други
езици, съответно: ре-
ферат (на български); Referat (на немски); (на.руски);
рефериране (на български); Refcricrung (на немски); рефери-
рование (на руски).
Своя дефиниция дава Потър, който определя а като
'"документ, в който се излагат изводите, съдържащи се в пър-
вичния докумен.7
' (Potter, 1958).
В тълкуването на понятието "" Накаи откроява след-
ните елементи: обект на изследването, постигнати резултати, ме-
тоди, условия, осигуряващи резултатите (Revue, 1958).
Според американските изследователи Борко, Четман и Мак
(Borko, 1963) ът е
резюме или кратко изложение на пуб-
ликацията, включващо точни библиографски данни. Те смятат,
че на това определение съответстват термините Abstract, Analyse,
Referat.
17
Кобланс обаче смята, че ът е концентрирано предста-
вяне на основното съдържание на по-обширен материал, изла-
гане на смисъла на публикацията с най-малко думи, свиване на
текста със съхраняване на основния смисъл и цялостност на
оригинала (Coblance, 1962).
Хр. Трснков дава следното определение на понятието "рефе-
рат": "Кратка информация за крайния резултат от едно изслед-
ване, появило се в печатен или ръкописен вид" (Тренков, 1958)
Международната организация по стандартизация (ISO) - Тех-
нически комитет по документация 46, издава през 1961 г. пре-
поръка R 214/1961, озаглавена " и
синопсис': В този
документ ът се третира като кратко съдържание на ста-
тия или друта публикация, издадено независимо от нея и включ-
ващо нейното библиографско описание. ът обикновено
се съставя не от самия автор, а от друго лице, наречено рефе-
рент. По-късно, през 1976 г. ISO разработва и публикува
след-
ния международен стандарт 1SO2 14:1
976 Documentation -
Abstracts for publication and documentations, чисто съдържание
не е променено и до днес. Този стандарт е въведен и
в България
чрез БДС ISO 214:2004. на публикации и документа-
ция. Съгласно него ът се дефинира като съкратено из-
ложение на съдържанието на документа или на негова част, ко-
ето включва основните фактически данни и изводи и насочва
вниманието върху новите сведения. Следователно от казаното
дотук можем да заключим, че ът е вторичен продукт,
кратко излагащ съдържанието на първичния документ, даващ
възможност на потребителя да определи целесъобразността от
запознаването с реферирания документ, а в много случаи дори
да го замести.
1.4 Функции на а
В системата на съвременните информационни комуникации
функциите
на а са многостранни. Той изпълнява роля-
18
та на основна информационно-комуникационна единица, кое-
то се обуславя от неговите потребителски свойства. Той трябва
да облекчава избора на необходимите първични документи;
да
предоставя информация на специалистите, които не се нуждаят
от подробни данни, заменяйки първичния документ;
да улесня-
ва
и ускорява подготовката на информационните издания и да
създава информационни масиви в различните информационни
системи: да помага за преодоляването на езиковата бариера при
работа е първичните документи.
Според Горкова ът се характеризира с най-голяма
ин-
формативност при разкриване на съдържанието на първичния
документ (Горькова, 1974). Както посочва Weil, използването
на а при търсенето на текуща
или ретроспективна ин-.
формация може да икономиса до 90 % от времето, необходи-
мо за ползване на първичния документ (Weil, 1979). Формата
на представяне на информацията в а е удобна за продъл-
жително съхраняване във фондовете на справочно-информацион-
нитс служби и информационно-търссщитс системи, оперативното
въвеждане, ефективното обработване и икономичното използване
в компютърните системи (Кулик, 1981; Соловьев, 1981: Горькова,
1987). Смята се, че в някои случаи ът може да замени пър-
вичния документ. Такива са например случаите, когато необходи-
мата на потребителя информация се отнася не към основната тема,
а към близки въпроси, ако първичният документ е публикуван в
ограничен тираж или на ч^ткд език, преводът от който с много
труден.
ът е многофункционален вторичен продукти негови-
те функции могат да бъдат обединени в три групи: а) социални;
б) контактни и в) вътрешнонаучни (Кулишев, 1987).
Социалните функции
са тези основни функции, които рефе-
ратът изпълнява при осигуряването на различните потребности
на обществото от информация. Най-значимата и по същество
ключова функция на а в професионалната комуника-
ция е информационната.
Нейното изпълнение става възможно
19
преди всичко защото ът включва основното съдържа-
ние на първичния документ, като го разкрива цялостно и пъл-
но. Освен това той излага съдържанието понякога толкова под-
робно, особено ако е разширен , че може да замени пър-
вичния документ. ът служи като средство за разпрост-
ранение на информация за новите постижения във всички об-
ласти на науката и
техниката. Използвайки а, потреби-
телят на информация има възможност да следи за най-новите
постижения както в своята, така и в съседни области. Семан-
тичната наситеност на тази характеристика
определя степента
на реализация на информационната функция. Идеален е случа-
ят, когато ът се явява като семантичен, адекватен пред-
ставител на текста на първичния документ, т. е. позволява на
потребителя да получи релевантна информация или да си напра-
ви извод налага ли се да ползва първичния документ. В тази
роля ът изпълнява успешно информационната си функ-
ция. ът също така е важно средство за разпространение
на фактографска информация и е неин източник (Конюшко,
1993).
ът изпълнява и индикативна
функция, като посочва
съществуването, наличието на съответен документ. ът
се явява като предварителен представител на оригинала, сигна-
лизиращ за необходимостта от ползване на пълния текст на пър-
вичния документ. По този начин ът реализира индика-
тивната си функция. Към тази функция логично се присъеди-
няват сигналната и адресната функции (Кулишев, 1987).
Чрез съобщаването за наличието на определен документ ре-
фератът играе сигнална
функция. Тази функция е свързана и
със сроковете на подготовката на ите. Тя се проявява
преди всичко в представянето на нова, ценна и полезна факто-
графска информация, която се съдържа в първичния документ.
Тук трябва да отбележим, че степента на новост при процеса на
аналитико-синтетичната преработка на информацията е доста-
тъчно условна и се свързва с въпросите дали съществуват по-
добни сведения, доколко са известни те на потребителя на ин-
формация, влезли ли са в оборот. Затова на практика просто се
излага съдържанието на първичния документ.
Под сигнална информация е прието да се разбира библиог-
рафската информация, необходима за идентифициране, оцен-
ка, препоръка на документите, но в тази връзка може да се каже,
че функциите на библиографското описание и на а се
пресичат. Не трябва обаче да се идентифицира сигналната функ-
ция в професионалната комуникация
с библиографското опи-
сание и а. ът се отличава със значително по-
голяма информативност от библиографското описание.
Адресната
функция на а се изразява в посочването
на точния адрес или местонахождението на даден първичен до-
кумент. Тази функция дава възможност на потребителя да на-
мери първичния документ,
а също така по негово желание да
осъществи информационна връзка с автора на този документ.
Важна функция в професионалната комуникация е оценъчна-
та.
Тя има косвен характер и се проявява преди всичко при
подбора на документите за рефериране. На рефериране се под-
лагат не всички документи, а само тези, които съдържат ценна
социална информация. Оценката се проявява и при аналитико-
синтетичното преработване на документите, например при пре-
вода на заглавието. Ако то е достатъчно информативно, остава
същото, но в противен случай се променя, като се заменя с по-
информативно и смислово натоварено заглавие, което най-точ-
но да предава съдържанието на първичния документ. Резултат
от оценката на първичния документ е и обемът на а.
Той се определя преди всичко от съдържанието на документа,
количеството сведения и тяхната социална значимост. Ако пър-
вичният документ по своето съдържание е актуален, има науч-
на новост, обемът на а ще е максимален. Ако обаче до-
кументът съдържа добре известна информация, достатъчно е
да се ограничи нейното предаване в няколко ключови изрече-
ния. Оценъчната функция се проявява и в структурните компо-
нснти на ите. Тя се проявява по следния начин:
1) при подбора за рефериране на първичния документ;
2) при превода на заглавието или ново заглавие:
3) в обема на а:
4) в структурата
на а.
Контактните функции
са тези. които се изпълняват в ре-
зултат от непосредственото въздействие на съдържанието на
а върху читателите и се реализират в процеса на раз-
пространението и обмена на информация, способстват за прео-
доляване на езикови и Други
бариери. Към тях могат да се отне-
сат търсещата, справочната, ориентиращата и др. (Кули-
шсв.1987).
Доколкото извличаната от а информация представля-
ва справочен интерес, той може да се разглежда и като елемент
от система за търсене на информация. Като такъв той изпълня-
ва търсеща
функция.
При осъществяването на тази функция
ът служи като търсен образ на първичния документ.
Използвайки а, потребителят осъществява непосред-
ствено търсене на необходимата му информация. В това се проя-
вява освен търсещата функция на а и справочната
му
функция.
Всеки задължително има справочна част. По
такъв начин потребителят винаги може да получи информация за
броя на илюстрациите, таблиците, библиографията и т. н.
В системата на научно-техническата литература ът
дава най-вече фактически сведения, характеризиращи явления-
та, събитията, процесите, различните изделия, продукти и услу-
ги. В такива случаи ът изпълнява предимно справочна
функция.
Тясно свързана със справочната е ориентиращата
функция
на а. Тя позволява на читателя да се ориентира в пото-
ците информация и да намери тази, която му с необходима.
Познавателната
функция е свързана с процеса на възприе-
мане на научната информация, съдържаща се в а, и е
особено важен компонент на познавателния процес.
Обучаващата
функция е тясно свързана с процесите на обу-
чение, при които потребителят получава ново знание.
Евристичната
функция е тази, която стимулира научното
мислене.
Практическата
функция се изпълнява от а, когато с
негова помощ се намират пътищата и вариантите за решаване-
то на практически проблеми.
Вътрешионаучните функции
на а са тези, конто се
изпълняват от а като материална форма за съществува-
не на научното знание.
Като средство за преодоляване на езиковата бариера и спо-
собстващо за реализиране на научната комуникация в между-
народен мащаб ът изпълнява комуникативната
си фун-
кция. Съдържащата се в а информация става връзката
между автора на първичния документ и участниците в процеса
на неговата аналитико-синтстична обработка. Това обаче е само
началото на комуникативните операции, понеже впоследствие
ът постъпва при потребителя - основния субект на ко-
муникацията. В професионалната комуникация функционира-
нето на реферата представлява двуединна дейност, която включ-
ва не само процеса на производство на информация и знания,
но е и тясно свързана с процеса на потребление. ът из-
пълнява в случая ролята на посредник в общуването на хората.
Той е един от опосредстванитс канали за професионална кому-
никация. Особено рефератите на чуждестранните документи
способстват за установяване на интернационални връзки меж-
ду участниците в комуникациите. Публикуването на реферати-
те позволява на потребителите да се запознаят със съдържанието
на новите документи независимо от езика на тяхното издаване.
Комуникативността се проявява и реализира по различни направ-
ления, основното от които е съдържателното. Подборът на доку-
ментите, формата на подаването на материала се осъществява, като
се спазват особеностите на потребителите, равнището на тяхното
образование, професионална подготовка и др.
23
Като средство за предаване във времето на информация за нали-
чието на знание ът изпълнява
мнемонични
функции.
Важна функция на а в професионалната комуника-
ция е кумулативната. Кумулативната
функция е тази, чрез ко-
ято се обединява съвкупност от текстове на дадени документи
за по-лесното им възприемане. Това е необикновено ценно ка-
чество, благодарение на което основното съдържание на мно-
жество най-различни първични документи се концентрира и
представя във форма, удобна за възприемане. Акумулацията на
информацията в ите има и Други
положителни страни.
Тя способства за преодоляването на межд) езиковата бариера.
Типологичните свойства на а - висока информатив-
ност, краткост, удобство на зрителното възприемане, позволя-
ват успешното изпълнение на изброените функции както в тра-
диционните (ивни списания, реферативни картотеки и
др.), така и в автоматизираните информационни системи.
Глава 2
РЕФЕРИРАНЕТО-ТВОРЧЕСКИ ПРОЦЕС
НА ПРЕРАБОТВАНЕ
НА ИНФОРМАЦИЯТА.
ПРОЦЕДУРИ ПО СЪСТАВЯНЕ
НА А
2.1 Реферирането като творчески процес
Реферирането е интелектуален
творчески процес, включващ
осмислянето, аналитико-синтстичното преработване на инфор-
мацията и
създаването на нов продукт, който прите-
жава специфична езиково-стилнетична форма (Леонов, 1975).
Съставянето на а се отнася към процеса на опосред-
ственото познание на предметите, явленията и
събитията. Към
необходимите логически операции при съставянето на рефера-
та се включва абстрахирането, изразяващо се в разкриване на
съществените признаци, свойства, връзки на предмета. В хода
на логическите преобразувания съставителят на а уточ-
нява, конкретизира основните понятия и намира по-обемни, в
които включва редицата по-малки по обем понятия. Анализът
на целия текст чрез прилагане на дедуктивния подход позволя-
ва на референта по-задълбочено да изследва единичните пред-
мети, явления и събития.
Изборът на логическите форми трябва да се подчинява на общи-
те изисквания на формалната логика, изучаваща единиците на
мисленето (понятия, съждения), връзките между
тях, както и раз-
личните интелектуални операции от гледна точка на формалната
коректност. Игнорирането на законите на логиката при съставяне-
то на а води до това, че той се лишава от най-необходимо-
то качество - доказателствеността (Демидова, 1998).
Реферирането е резултат от анализа на документа и синтеза
24
25
на ценната информация, разкрита в резултат
на анализа. Ана-
лизът и синтезът са две взаимно свързани страни на творческия
процес на реферирането. Те са процеси на мисленето или фак-
тическото разлагане на текста на документа на съставните му
части (подтекстове) и
пресъздаване на целия текст от неговите
отделни части.
Логическият анализ се състои в мисленото разчленяване на
тек-
ста на документа, подлежащ на рефериране, на съставните му части
и с метод за получаване на нови знания (Всйзе, 1978). Разчленява-
нето на цялостния текст на съставните му части позволява да се
разкрие строежът му, неговата структура, да се отдели съществе-
ното от несъщественото, сложността на темета
да се сведе до просто
изложение. Анализът обаче довежда само до разкриване
на същ-
ността на текста,
която още не с свързана е конкретните
форми на
нейното проявяване. Единството все още остава абстрактно и не е
разкрито като единство в многообразието.
Синтезът е обединяване в единно цяло на частите на текста,
обособени чрез анализа в посока от тъждественото, съществе-
ното към различието и многообразието, съединява общото и
единичното в конкретно цяло под формата на . Синте-
зът допълва анализа и се намира в неразривно единство с него.
Процесите на реферирането притежават сходни черти и се
основават на единни методи, които не зависят от конкретната
област на знанието и се подчиняват на закономерностите на
човешкото мислене.
Характерна операция при реферирането е обобщаването, в
резултат на което се постига съкращаване на текста, без да се
губи
яснотата на изложението. Получаването на обобщено зна-
ние означава по-дълбоко отражение на текста, проникване в
неговата същност.
В а се посочват пътищата и методите за изследване,
основните фактически данни, дават се изводите на автора, по-
казва се новото, което внася реферираният материал в теорията
или практиката. ът до такава степен запознава със съ-
26
държанието на документа,
че на потребителя му става ясно дати
ще намери в документа отговор на интересуващите го въпроси.
ът има голямо значение за информиране на потребите-
лите за последните постижения в съответните области (Бриск-
ман, 1976).
В а обикновено намират отражение:
а) целта на работата;
б) основните данни за прилаганите методи, като известните
методи само се изреждат;
в) резултатите
от изследванията;
г) изводите и посочените от автора възможности за приложе-
ние на резултатите;
д) наименованието и местонахождението на институцията, в
която е проведено изследването, ако това не е посочено в библи-
ографското описание и представлява научен интерес;
е) информацията за илюстрации, таблици, библиографско
цитиране и др.
Съставянето
и редактирането на а е двуединен
про-
цес, в който участват
референтът и редакторът. В своята работа
те се уповават на критичния анализ на информацията, като я
оценяват от позициите на информационните потребности. Сте-
пента на овладяване на методиката на реферирането до голяма
степен зависи от познаването на законите на общата логика и в
частност на логиката на научното изследване (Брискман, 1964).
Освен това са необходими и
задълбочени знания за конкретната
област на реферирания документ, за да се покаже точно новост-
та и полезността на информацията.
Логическите операции по съставянето на а могат да
се сведат до:
1) общо запознаване с реферирания документ е цел оценка на
темата, съдържанието, целите и насоките, читателския адрес,
структурата
и обема, в резултат на което се създава общо впе-
чатление за документа и се определя видът на а;
2) четене на документа с цел да се разкриват съществените,
27
ч
ключовите елементи на съдържанието, при което явленията,
процесите, събитията, фактите се сравняват с вече известните.
В хода на четенето се правят необходимите бележки и акценти
и се формира основата на а, която по-нататък става
обект на анализ и
синтез.
3) анализ на отделни сведения и
подбор на най-важните и
определяне на кръга от смислови аспекти, които ще се отразят
в а;
4) построяване на схемата на изложението на а, в
съответствие с който се ранжира логическата комплексна
информация;
5) написване, литературно оформяне и редактиране на
а.
2.2 Процедури по съставяне на а
Обобщеният модел на процесите за възприемане и преработ-
ване на информацията с представен във фиг.
2.
В първия блок е представен процесът на зрителния анализ
на текста, при който се възприема информацията от текста на
документа.
Осмислянето и възприемането на текста става в
следващия блок - този за смисловото обработване на текста.
Тук се реализира програма от умствени дейности за ефектив-
| Фиг.
2. Схема на процеса за възприемане и преработване
на текста па реферирания документ
|
Текст
_». P«|iepcifr
ното осмисляне на текста. ■
След това в блока за разбиране ка текста и формиране на ре-
зултатите се извършват операциите по подготвянето на същест-
вените елементи, които ше се включат в а. По този на-
чин веригата "възприятис-преработванс-изработване на рефе-
рат'' образува затворена кръгова система между текста и
рефе-
рента.
Съставянето на а в системата "тскст-рсфсрснт"
пред-
ставлява процес, в който са включени обектът и преработващи-
ят както следва:
> текст - обект за възприемане и познание на заложената в
него съдържателна информация;
> референт - преработващ информацията от текста и
съз-
даващ нов текст под формата на .
Най-важният процес при съставянето на а с четенето
на текста на документа. Ще се спрем на пет основни начина за
четене.
1)
Задълбочено четене.
При това четене се обръща внимание
на детайлите, прави се анализ и оценка на текста. Това четене
се нарича още аналитично, критично, творческо. Този начин на
четене се смята за най-добър при съставянето на и.
2)
Бързо четене.
Този начин на четене, като достигне до сво-
ето съвършенство, може да се предположи, че частично преми-
нава в задълбочено четене. Той се използва само за запознаване
с основното съдържание на текста на документа.
3)
Избирателю
четене.
Приема се, че то е разновидност на
бързото четене. При него вниманието се фиксира
само на опре-
делени фрагменти от текста, които се смятат за достатъчни за
написването на а. Този начин се използва най-вече при
повторното четене на текста на документа.
4)
Четенето-преглед
се използва за предварително запозна-
ване с текста. Това е изключително важен начин на четене, но
изисква голяма концентрация, енциклопедична култура
и сери-
озни познания.
28
29
'
■■■"-■;.................... :■■ ' '
------ —
'■
'^^l"i
.,*
f
5) Сканиране.
Този начин на четене се използва за намиране
на фамилии, термини, факти, които имат съществено значение
за а.
Показаният алгоритъм (фиг. 3) предполага определена после-
дователност от рационални действия в съответствие с процеси-
те на възприемане на текста на документа и създаването на ре-
ферат. Haii-напред се установява заглавието на документа,
след
което се посочва авторът и
останалите точни библиографски
данни. Следва разкриване на основното съдържание на доку-
мента. Това става чрез
определяне на темата, обекта или пред-
мета. Извличат се фактографски данни от текста чрез осмисляне
и усвояване. Ако в текста има спорни моменти, се следи те да
бъдат изяснени. Съществено за написването на а е по-
сочването на новости, изводи и
възможност за приложение на
резултатите.
При реализирането на алгоритъма съществената информация
се извлича от текста. При реферирането се предполага използ-
ването на индивидуалните особености на референта, на негово-
то знание, опит, цели и задачи за написването на а. При-
лагането на
този алгоритъм е
необходимо и
поради следния
факт. Съвременната структурна лингвистика утьрждава, че
научно-техническите текстове притежават излишък, който дости-
га понякога до 75 %. Практически
само 25 % от обема на
текста
носят основния смисъл. Алгоритъмът помага да се съсредоточи
вниманието при обработването само върху съдържателния обем
на текста. При неговото използване значително се съкращава
времето за осмисляне на неинформативните елементи на текста
и останалият текст се възприема по-ефективно.
| Фиг
.4.
Блок
-
схема
за
извличане
на
смисъла
и
значението
на
текста
|
Равнище на свиване
За да разберем гореказаното, ще разгледаме основните семан-
тични принципи за построяването на текста. Както установява
съвременната лингвистика, текстовете притежават единство на
вътрешна логическа организация. Те се построяват по единни
логически правила за свързаност на изложението. Както вече
отбелязахме, излишният текст достига до 75 %. Очевидно "злат-
ното ядро" от 25 % носи основната смислова натовареност (Ка-
расов. 1978). А ако това е така. то за целенасочения процес на
преобразуване на текста при свиване може условно да се смята
отделянето и формирането на това ядро. На фиг. 4 е
показана
схема за последователността на изпълнението на тези опера-
ции. Първата крачка по пътя на преобразуването на текста е
разкриването на съществената информация. Тук под информа-
ция се разбира това. което референтът извлича от текста.
Процедурите по съставяне на а могат да се сведат до
общо запознаване с реферирания документ,
зада се оцени него-
вата тематика, съдържанието, предназначението, читателският
адрес; структурата,
оформянето, обема и други и
формиране на
представа за него.
По-подробно процедурите можем да посочим в следната после-
дователност:
1) изчитане на документа и разкриване на съществените еле-
менти на неговото съдържание, конкретните
факти на новото и
на полезното в него;
2) анализиране на подбраните и маркирани пасажи от текста
и определяне на основните аспекти, които ще бъдат разкрити в
а;
3) построяване на схемата на синтеза на информацията и струк-
турата
на а;
4) написване на а и редактиране на неговия текст.
На фиг. 5 е даден модел на процеса на реферирането (Кулик,
1981).
Можем да отбележим, че в процеса нааналитико-синтетична-
та преработка на първичния документ
референтът се ползва от
32
следните свои знания: знания за постиженията в конкретната
област, знания за изискванията на информационните потреб-
ности, знания за изискванията към реферирането.
| Фиг.
5. Модел па процеса па рефериране
|
В резултат
на четенето на текста на документа (блок 1) се раз-
крива неговата семантична структура, т. е. интерпретира се съ-
държанието на първичния документ. Тази семантична структу-
ра
се подлага на по-нататъшен анализ (блок 2): избират се основ-
ните елементи на съдържанието на първичния документ и
се
отстраняват несъществените и малко съществените сведения.
По време на тази операция референтът се "обръща" към своите
знания и решава кои сведения от първичния документ
смята за
основни и кои за второстепенни. При тази операция става нала-
гането на тезауруса на референта с този на реферирания текст.
По този начин се формира основното смислово съдържание на
първичния документ,
което при операцията синтез (блок 3) се
оформя във вид на (Кулик, 1981).
Обработването и разпространението на различни видове инфор-
мация и все по-големите изисквания към точността при предава-
нето на съдържанието на първичните документи във вторичните,
достъпността на информацията, лесното й възприемане от потре-
бителите поставят задачата за количествен анализ на документи-
те, за оценка на тяхната информативност и четивност.
Ще се спрем подробно на оценката на информативността.
Информстшвиостта
е съвкупност от най-съществената инфор-
мация, съдържаща се в отделното съобщение. Количествената
оценка на информативността на вторичните документи е при-
емлива предимно за ите, които в сравнение с анотации-
те и библиографските описания по-точно отразяват същността
на семантичната структура на първичния" документ.
Най-простият метод за определяне на информативността на
I се състои в изчисляване по формулата
I=N/D,
(1)
където N - брой на елементите в съдържанието на а,
единици;
D - брой на елементите в съдържанието на първичния
документ.
Както знаем, процесът на създаване на а се съпровож-
да от съкращаване на обема на първичния документ. Показате-
лят за съкращаване на обема - коефициент на свиване С, се
изчислява от съотношението
С= P/L, (2)
където Р - дължината на а в думи,
а
L - дължината на първичния документ в думи.
Информативността на а като мярка за предаване на
адекватността на съдържанието на първичния документ пред-
полага едновременно и съкращаване на обема на първичния
документ. Съдържателната структура на а е правомер-
но да се оценява с два показателя - информативност и степен
на свиване. Взаимовръзката на тези параметри се изразява чрез
показателя относителна информативност
34
G=I/C . (3)
При използването на този показател следва да се има пред-
вид, че съкращаването на текста е регламентирано от структур-
ните особености на езика. Същността на съдържанието на ка-
къвто и да е първичен документ без загуба на информация се
предава при условие, че коефициентът на свиване се намира в
диапазона 0.2 d" С d"l.
При I = 0,7 съдържанието на а се състои от седем еле-
мента на първичния документ от фактически десет, а С = 0,15
означава, че обемът на всичките седем предавани елемента на
съдържанието е съкратен до 15 %. с относителна ин-
формативност G = 4,66 теоретически престава да изпълнява
функциите на и преминава в групата на анотациите.
При I = 1,0, а С = 0.3 се смята, че ът притежава пределна
информативност и достатъчно обстоятелствено предава същност-
та на съдържанието на първичния документ.
В таблица 2 е показан типов модел на семантична структура
на документ.
Таблица 2
Типов модел на семантична структура на документ
Относителната информативной" (I) на вторичния документ се
изчислява по формулата
(4)
където К - тегловен коефициент;
d- брой на елементите от I
група,
отразени във вторич-
ния документ;
D{
—
брой на елементите от II група на първичния документ.
Информативността като мярка за оценка на съдържанието на
документа не отчита факторите,
влияещи върху възприемането
на текста от потребителя. Достъпността и
разбираемостта на
текста се оценяват чрез комплексното понятие чептвност.
Това
понятие се разглежда от позициите на два основни аспекта -
структурен (формат на текста, тип на шрифтовете, графики и т.
н.) и езиков (интерес у читателя към текста в зависимост от
стила на изложението, речниковия запас и други лингвистични
особености). Методите за оценка на четивността се базират най-
вече върху езиковия аспект на изследване. Оценката на четив-
ността от позициите на структурния аспект носи доста индиви-
дуален
характер. В основата на методите обикновено стоят фак-
тори като речников състав, структура
на изреченията и насите-
ност на текста.
2.3 Методи за рефериране на документи
Необходимостта от висококвалифициран подход към подго-
товката на ите е отчетена още от М. В. Ломоносов, кой-
то отбелязва, че "който се наема да съобщава на публиката съ-
държанието на новите съчинения е длъжен да се съобрази със
своите сили, защото той се захваща с тежък труд и доста сло-
36
жен чиято цел е не в това да предава известни и общи истини,
а да умее да обхваща новото и същественото в съчиненията,
принадлежащи на хора, понякога и много гениални" (Михай-
лов, 1976). С тези думи
най-точно се показва необходимостта
от възникването на специална наука за реферирането.
Рефсристиката като наука за реферирането възниква в среда-
та на 50 години на XX в. във връзка с въвеждането на автомати-
зацията и ЕИТ в редица дейности, включително и в аналитико-
синтетичното преработване на документите. Реферистиката
се
отнася до методите за съставяне на и на дадени тексто-
ве и като всяка наука
има за предмет на своето изследване опре-
делени аспекти от материалния свят (Стяжкин, 1972).
При съставянето на а се сблъскваме с два процеса -
опростяване и съкращаване. Значимостта на фразите след из-
вършването на двата процеса може да се оцени по формулата
[Т*(р)]1
Р(р) =---------- , (5)
Q
където Р - статистическо тегло на изреченията р;
Т* (р) - брой значими термини в р;
Q - символ, показващ общия брой думи
в този фраг-
мент, който включва значимите термини.
Реферистиката може да се разглежда като фрагмент от теори-
ята за опростяване структурата на научните
знания. Самият
процес на конструиране на ново знание с неговата растяща слож-
ност и
увеличаващ се обем води до задачата за намиране на
ефективни начини за съкращаване на научните текстове. Към
това съкращаване е целесъобразно да се предявяват следните
изисквания:
1. В съкращаването не трябва да се наблюдава забележимо
намаляване на информационната ценност в сравнение с основ-
ния текст;
2. При съкращаването не трябва да има увеличаване на слож-
ността на текста.
37
ш
Разработването на методи за съкращаване на текста зависи d
определената структура на текста и
от критериите за оценка н|
сложността на тази структура. Структурата на текста може дг
се разбира или традиционно като съвкупност от всички отно
шения между неговите основни елементи, или като инвариан
тен аспект, който съответства на съдържанието на текста.
Съществуват два основни начина за предаване съдържанието
на оригиналния текст, които се различават по степента на тек-
стовата близост до оригинала: интерпретация и извлечение..
Обикновено в реферирането се използват и двата начина. В ан-
глоезичните страни се различават abstract върху осно-
вата на обобщено представяне на информацията, и extract - ре-
ферат, съставен от извлечения от текста на първоизточника.
За рефериране се прилагат и са най-известни следните два
метода - аспектно рефериране и фасетен анализ.
2.3.1 Аспектно рефериране
За да се създаде формат на текста на а е необходимо
да се разкрият основните класове от елементите на данните и
начините за тяхното изразяване. Традиционната технология за
подготовка на ите не осигурява такава възможност, по-
неже се основава на инструкции,
отчитащи само съдържанието
на документа. Затова се налага да се използват формализирани
подходи при реферирането на док\тчентите. Такъв подход се
основава на следното положение: информацията, съдържаща се
във всеки документ от определен масив, е описание на съвкуп-
ности от абстрактни предмети, намиращи се в някаква връзка
помежду си. Съществува някаква схема на смислови аспекти,
характерни за даден масив, и представляваща нещо като обоб-
щен документ. Възможно е обективно разграничаване на таки-
ва аспекти за определен масив и разбиване на данните от доку-
мента на аспекти (Cremmins, 1982).
Важен методически начин за анализ и типизация на структу-
38
рата на научни
статии е категоризацията на обектите и типиза-
цията на ситуациите в обектите от по-висок логически тип. За-
това ът се разглежда като резултат от конкретна реали-
зация на определена схема на съдържанието на документа. В
текста на всеки се открояват фрагменти, описващи пред-
мета на изследване, и някои аспекти като описание, област на
приложение, предназначение, резултати, изводи и препоръки.
Списъкът на аспектите, получили
отражение в текста, са схема
на неговото съдържание. По-долу е представен примерен спи-
сък на най-често срещаните смислови аспекти на а (Ав-
деев, 1974):
1. предмет на изследване;
2. страна на предмета, с която той се разкрива;
3. предназначение на предмета на изследване;
4. област на приложение;
5. описание на предмета на изследване;
6. известни отпреди предмети на изследване;
7. описание на известни вече подобни или аналогични пред-
мети;
8. недостатъци на предмета на изследване;
9. предимства на предмета на изследване;
10. реализация на предимствата;
11. изводи, препоръки, примери, резултати.
Ще покажем това със следните примери, в които с цифри в
скоби са посочени съответните смислови аспекти.
1) Пример за анализ на текста на на описание на изоб-
ретение
Дозаторио устройство (хлораторсп апарат)
(Примерът е взет от
"Бюлетин на Патентното ведомство на Република България")
Предложено е дозаторно устройство под формата на хлораторен апа-
рат (1). Апаратът намира приложение (4) при обеззаразяване на води
за питейни н)жци при напорни и гравитачни водопроводи с малки
дебити (3). С устройството се опростява, осигурява и обезопасява ек-
сплоатацията при обеззаразяване на водите и се опростява изработ-
ката на хлораторен апарат (9). Устройството включва съд за обезза-
39
разяващ разтвор с капак и найлонов чувал и устройства
за отвеждане
на обеззаразявания разтвор, за наливаие
и подаване на свежа вода,
които съдържат щуцери, бленда, холендър и
затварящи органи (5).
Целта на щуцерите
и блендата
е да се усъвършенства досегашното
устройство (6).
2) Пример за анализ на текст на на статия
Използване
на сне re\iai а па предметите рубрики в
Конгресната
библиотека на САЩ: реални факти. Use of the LCSH system:
Realities./ Conneii Tshera
// Cat.& Classif.Quart. 1996,23,N=b p.
73-
98 (англ.)
Изучава се въпросът за това дали вузовските библиотеки в САЩ
следят за измененията в системата на предметните рубрики
на Конг-
ресната библиотека (1). Анализът на използването на 15 предметни
рубрики в 50 каталога
на вузовските библиотеки, достъпни в интерак-
тивен режим по Интернет, показва (2). че библиотеките не упражня-
ват систематичен контрол за правилността на предметните елементи в
библиографските записи и не използват в своите каталози позовава-
ния за погазване на връзката с други рубрики или забележки за обема
на съдържанието (4). Тези данни се обсъждат от гледна точка на ефек-
тивността на библиотеките, системите на рубриките
като цяло. ефек-
тивността на различни видове изменения в рубриките и ефективност-
та на работата с трите широко използвани интерактивни
каталози -
DRA. INNOPAC и NOTIS (3). Като цяло резултатите
погазват разоча-
рование - вузовските библиотеки, предоставящи свои каталози
за из-
ползване по Интернет, недостатъчно добре отчитат измененията в по-
сочената система на предметните рубрики
(И). Откритите факти мо-
гат да служат
като частично обяснение за надигащото се в последно
време разочарование от ефективността на предметните каталози (10).
Табл. 10. прил. 2. библ.12.
Е.К.
Обикновено аспектите на типовите структури
на ите,
направени по аспектния метод, могат да се обединят в следните
съкратени групи:
> предмет на изследване;
> предимства на предмета на изследване;
J* реализация на предимствата:
40
> по-рано известни предмети на изследване;
> примери, изводи, резултати.
Отделните смислови аспекти на а могат да бъдат ха-
рактеризирани по следния начин:
Предметът
на изследване е най-важната
характеристика на съ-
държанието на документа.
Toii се представя като конкретен обект
в съвкупността с всички негови признаци и
характеристики.
Този аспект е задължителен за всички текстове на документи:
статии, описания на изобретения, монографии. Той на всяка
цена следва да се открои в заглавието на документа,
за да оси-
гури подбор и класификация на документите по предмет на из-
следване.
Страната,
от която се разглежда предметът на изследване. В
ите на статиите с изследователски, теоретичен характер
предметът на изследване не се разглежда изцяло, а само с една
от неговите страни. Разглеждането на предмета на изследване
от някаква страна съставлява съдържанието на този аспект.
Предназначение
на предмета на изследване представлява из-
реждане на функционалните възможности на описвания обект.
Област на приложение.
Тук
се описват функциите, които
предметът може да изпълнява.
Описание
на предмета на изследване се състои от фрагменти
от текста на а, описващи принципа на действие, конст-
рукцията или технологията. Целесъобразно е този аспект да се
раздроби на по-детайлни аспекти за по-доброто възприемане
на а.
Известни отпреди предмети на изследване
е задължителна
част най-вече към авторските свидетелства и патентите, както и
за статии, предлагащи нови или усъвършенствани предмети.
Описание на известни вече подобни или аналогични предме-
ти.
Съдържанието на този аспект е описание на признаците,
характеризиращи аналози или прототипи, или известни вече
елементи на дадения предмет. Този аспект е задължителна част
в патентите.
41
•
7 '
i
| форматът на а при описание на изобретение към па-
тент или статия с описателен характер има следния вид:
|
Недостатъци
на предмета на изследване. Тук се изброяват
конкретните недостатъци или бели полета (пропуски) в конст-
рукцията или функционалните възможности на предмета. И този
аспект е задължителна част в патентите.
Предимства
на предмета на изследване е ефектът, получен в
резултат от изобретение, от теоретическа или експериментална
работа.
Реализация на
предимствата
се среща само в текстовете на ре-
ферати, съдържащи аспекта "предимства". Това означава нови-
те, отличителните признаци на предмета на изследване да се доба-
вят към вече известните за постигане на целта на изследването.
Изводи, препоръки, примери, резултати.
Те включват предим-
но сведения за резултатите от извършена работа и примери за
прилагането на предмета на изследването.
Текстовата част на а може да се представи във вид на
формат от множество полета, имащи свой, присъщ само на оп-
ределено поле смислов определител. Всяко поле е описание на
аспект от съдържанието, характерно за а. Смисловият
определител определя съдържанието на дадения аспект и може да
се изрази чрез подходящи граматични средства. Форматът на ста-
тия с изследователски характер изглежда по следния начин:
Използването на аспектни полета и смислови определители
при съставянето на и позволява да се увеличи точност-
та им и да се съкрати времето на търсене.
2.3.2 Метод, основан на фасетния анализ на текста
Текстът на първичния документ се представя едновременно
като изображение на определен обект от реалната действител-
ност (описателен елемент) и като зафиксиран резултат от взаи-
модействието на автора на документа с различни материални
обекти (обяснителен елемент) (Жолкова, 1975).
Описанието на реалния обект (предметен план) и гледната
точка на автора (модално-оценъчен план) в текста също са вза-
имосвързани чрез авторското тълкуване на реалния обект (фак-
тологически обяснения). Модално-оценъчниятплан фактически
се простира много по-широко от контакта на автора с материал-
ните обекти; авторът може да дава оценка или на собствени идеи,
или на идеи и научни концепции на колеги. Това е контакт на
автора с научния колектив - личен и социален. Информацията
от подобен род носи неявен, замаскиран характер. В процеса на
42
43
рефериране текстът се подхвърля на многократно преработване
и придобива различни окраски. Напълно вероятно е да се загу-
би информация, идваща от реалния обект. Възможни са изкри-
вявания на информацията, предизвикани от грешни или неточ-
ни експерименти, от неверни трактовки.
Анализът на текста изисква прилагане на метод, разкриващ
вътрешноструктурнитс компоненти на съдържанието, които най-
адекватно изразяват различните страни на реалния обект в тях-
ната взаимовръзка и
взаимозависимост. Такъв оптимален ме-
тод е фасетният анализ. Прилагането на фасстния анализ към
изследване на съдържанието на текста е свързано преди всичко
с анализа на съдържанието на определена научна
област (тема,
проблем) и с пределно раздробяване на текста на мрежа от фа-
сети, съответстващи на броя на категориите, които разкриват
спецификата на научната област в нейните различни аспекти.
Мрежата от фасети обхваща най-вече предметния план на съ-
държанието на документа.
Текстът се разделя
на редица съобще-
ния, обхващащи всичките или някакво множество от фасети.
При записа на няколко елементарни логически съобщения се
наблюдават ключови думи,
които различават едно съобщение
от друго, и ключови думи, повтарящи се във всички съобще-
ния. Повтарянето на ключовите думи в различните съобщения
зависи не от честотата на тяхната употреба в конкретния текст,
а от връзките и отношенията на материалните обекти в реална-
та действителност. Това повтаряне е свързано и с обстоятелст-
вото, че всяко съобщение носи вътре в конкретния текст завър-
шен характер и той може да се разглежда самостоятелно като
микротекст.
Всяко елементарно логическо съобщение, построено по фа-
естната формула, носи изчерпателна информация (в рамките на
конкретния първичен документ) за единичен факт. Изчерпател-
ният характер на елементарното логическо съобщение отговаря
на характера на запитванията на потребителите по отделни тесни
въпроси по дадена научна тема или проблем. Елементарното
44
10ГИЧССКО съобщение се характеризира с дължина (напълване
н
а фасетната формула), която свидетелства за пълнотата на от-
ражение в първичния текст на всички страни на реалния обект.
Разположението на елементарните логически съобщения в
текста може да бъде плътно прилепнало (когато всички ключо-
ви думи, влизащи в съобщението, се намират в едната част на
текста) или разделено (когато тези ключови думи са разхвърля-
ни по целия текст). Свитите по фасетння начин елементарни
логически съобщения образуват вътрешната структура на тек-
ста - неговия предметен план.
При анализ на текста на първичния документ
референтът се
изправя пред необходимостта:
> да даде оценка на елементите на съдържанието по тяхната
значимост и да характеризира обема
на тези елементи;
У
да отдели предметния план на съдържанието от модално-
оценъчния;
> да свие елементите на съдържанието на предметния план
по предварително разработена мрежа фасети.
Фасетният анализ на текста и неговата оценка са две страни
на процеса на рефериране, взаимнообогатяващи се: мрежата от
фасети може да служи за нормализиране на самия процес на
оценката, играейки ролята на план за избор на елементите на
съдържанието, а елементарните логически съобщения могат да
се използват като потенциални измерители за сравняване съ-
държанието на първичния и на вторичния документ.
2.3.3 Метод на формализирано рефериране
с
използ-
ване на словесни клишета (маркери)
Под формализирано рефериране се разбира извлечение от тек-
ста на първичния документ върху основата на по-рано форму-
лирани правила, на изречения, характеризиращи основното съ-
държание на този текст. Наборът от тези изречения образува
т. нар. ен екстракт. В структурата на такъв документ не
45
■"..* "
............. ,-> ■■■■ ■.
е трудно да се отделят определени страни на съдържанието, ко-
ито го характеризират, като например известен вариант на ре-
шение на проблема; оценка на известен вариант; постановка на
проблема; целева ориентация; предлаган вариант на решение;
особености на предлагания вариант на решение; резултати, пре-
поръки, изводи (Формализованное, 1981).
Съвкупността от информативните и метаинформативните
фрази с помощта на словесни клишета образува вторичния до-
кумент. Информативните фрази съставляват съдържателната
част на текста. В тях се изразяват фактическите сведения или
концептуалното осмисляне. Метаинформативните фрази харак-
теризират самия документ. Приема се, че съвкупността от мета-
информативните фрази образува анотацията, а от информатив-
ните фразиа. Списъкът на думите
клишета може да
се състои от следните три подсистеми:
1. Маркери -думи и словосъчетания, еднократно изразяващи
една или друга страна на първичния документ. Например: цел,
предлаган, основан...
Маркерът може да се състои от 2 части -
ядрена дума (дума от ядрото) и лексическо съпровождане (л. а).
Пример: ядрена дума "Актуалност" - лексического
съпровож-
дане "правят, имат, определят, явяват се".
2. Индикатори - не са привързани строго към определена стра-
на от съдържанието на първичния документ. Те посочват изра-
зи, на които авторът придава особено значение {следва да се
подчертае, необходимо отношение).
3. Конектори - служат за отделяне на изрази, свързани по ня-
какъв начин с маркираните. Първият тип конектори са показа-
телни и лични местоимения: този, тази, такива, той, то
-
думи заместители. Вторият тип конектори са думи или изрази,
говорещи за това, че изреченията, в които влизат, уточняват кон-
кретното съдържание на маркираното изречение {при това,
например, в частност).
2.3.4 Информационно-класификационен метод на ре-
фериране
В
контекста на проблемите на информатизацията в началото
на 90-те години бе предприет опит да се разработи принципно
нова методика на реферирането, която да внесе определен при-
нос в решаването на задачите за подобряване на информацион-
ното обслужване на потребителите с помощта на ивни-
те издания. В основата на оценката за ефективността на мето-
диката бе заложен критерий за точност на информирането, т.
е., прочитайки ивното издание, специалистът трябва ед-
нозначно да си представи какви първични Документи
следва да
прочете, а какви не представляват интерес за него; в същото
време в резултат на прочетените ивни издания той тряб-
ва да получи определена фактографска информация, която може
да използва в практическата си работа.
Сведенията, съдържащи се в реферираните документи, могат
да се класифицират по степен на значимост, ценност и полез-
ност за потребителите и тяхното използване в а. Този
подход за оценка на съдържанието на първичния документ и
съставяне на се нарича информационно-класификаци-
онен метод на рефериране, който се основава върху съдържате-
лен и логически анализ на текста на първичния документ и поз-
волява да се оцени приоритетността на елементите. Този метод
се прилага нашироко в центровете за аналитична информация,
например във ВИНИТИ.
Информационно-класификационният метод може да се смята
за универсален. Той се използва за рефериране на документите
независимо от техния вид (статия, монография, тезиси на док-
лади и др.) и тематика (естествени, технически, точни, хумани-
тарни науки и др.). В съответствие с този метод анализът на
първичния документ предполага сведенията от текста да се раз-
членят на четири класа, върху чиято основа впоследствие да се
състави .
47
46
Клас А.
Актуални (нови) в теоретическо и практическо отно-
шение сведения, характеризиращи съвременното, състояние и |
тенденции в развитието на науката, техниката и бизнеса (закони,
теории, хипотези, конструкторски характеристики на прибори,
машини, механизми, описания на изобретения, експериментални
данни, принципно нови, още неизвестни, природни и обществени
явления и др.). Тези сведения следва напълно да отговарят на те-
матиката на конкретното ивно издание, т. с. на информа-
ционните потребности на специалистите.
Клас В,
Важни както
за теорията, така и за практиката сведе-
ния, отразяващи перспективни направления в развитието на
научната, техническата и производствената сфера на човешка-
та дейност (теоретически и хипотетични разсъждения, конст-
рукции на машини и механизми, качествено нови явления и др.),
но отговарящи не напълно, а частично на тематиката на конк-
ретно ивно издание.
Клас
С
Сведения, които не могат да бъдат отнесени към раз-
ряда принципно нови, но са органически допълващи характе-
ристиките на машини и механизми, потвърждаващи експери-
ментални данни и др., т. е. тясно са свързани със сведенията от
клас А и клас В.
Клас
D.
Сведения, които без промяна на съдържанието могат
да бъдат изпуснати и да не бъдат използвани в а (исто-
рически справки, елементи на популяризация, сведения от рек-
ламен характер и т.н.).
Сведенията от клас А трябва да съставят фактографската осно-
ва на а, да осигуряват изпълнението на информативна-
та, комуникативната, търсещата и другите функции, да служат
като източник на информация за научни факти.
Определящи за а са сведенията от клас А, но "съсед-
ството"' на сведенията от клас В увеличава общата информира-
ност на а и разширява неговия читателски адрес. Това
"съседство" е много често следствие от междудисциплинния
характер на науката, поради което много изследвания се правят
48
на границата на няколко науки.
Що се отнася до сведенията от клас С, ако подходим строго от
гпедна точка на новостта на информацията, тези сведения след-
ва да се включват в а. Такъв подход обаче изглежда доста
опростен, доколкото обеднява информативността на а.
Ако се ориентираме изключително към новостта на информа-
цията, то ще лишим потребителите от възможността от една
страна да оценят мащабността на проведеното изследване, а от
друга - по-детайлно да се запознаят със същността на пробле-
ма, методиката, ефективността на резултатите. Тук заслужават
внимание два момента. Броят на сведенията от клас С задължи-
телно трябва да е по-малък от броя на сведенията от клас А.
Броят на сведенията от клас С трябва да е по-малък от броя на
сведенията от клас В:
А>Са, (6)
В>СЬ. (7)
По такъв начин информационната наситеност на а (S)
може да се представи по следния начин:
S=(A+Ca)+(B+Cb). (8)
Дадената методика способства не само за формализиране на
процеса за свиване на информацията, но и в известна степен
обективизира този процес. Във всички случаи обаче, в рефера-
та сведенията от клас В трябва да са по-малко от сведенията от
клас А:
А>В. (9)
Включването на сведения от клас D в а не е задължи-
телно. Но в процеса на рефериране следва да се следи внима-
телно към клас D погрешно да не се отнесат сведения от други-
те класове. В противен случай може да се получи изкривяване
на общия смисъл, което ще окаже отрицателно въздействие на
информационното обслужване. Информационната наситеност
на а при използването на сведения от клас D изглежда
по следния начин:
Smax= (A+Ca)+(B+Cb)+D. (10)
49
По този начин формула (10) може да се разглежда като изр|
на максимума информация, включена в а.
Минимумът информация в а в такъв случай ще щ
следния вид:
Smin=A. (11)
Пример за рефериране по предложената методика е следния!
:
УДК002.53:681.3.016
6.59.196. Разработка и реализация на библиотеки VRML за*!
обсктно-релационна система от бази данни на основата на стан-Ц
дарт VRML 2/0/ Entwurf und Implcmcnticrung eincr VRML Bibliotek|
fucr cin objcktrelationales Datcnbank-systcm auf dcr Basis des VRML1
2/0 Standards/ Risse Thomas, Hcmmjc Matthias// GMD-Stud. - 2003 J
-№324. - С 1-143.-Нем.
Сега информация в WWW cc представя преди всичко в дву-
мерна форма, което силно ограничава възможността за нейната
визуализация. Например заетостта на площта на изложбена зала '
се предава чрез списък от арендатори на площта или двумерен I
план на заетите участъци и потенциалният клиент не може да
си представи конкретното обкръжение на бъдещия си стенд,
както това би било възможно при тримерно представяне. За
описване на виртуалния свят (напр. Тримерна картина на из-
ложбена
зала) за WWW е разработен езикът VRLM (Virtual ;
Reality Modeling Language - език за моделиране на виртуална
реалност), позволяващ на всеки потребител на Интернет да фор-
мира на своя компютър виртуалния свят независимо от проце-
сора и операционната система. Описват се концепция, осигуря-
ваща автоматична генерация на тримерни виртуални светове
върху основата на наличните БД, и нейната реализация с по-
мощта на обектно-релационна система от БД. Съхраняват се
всички преимущества на релационните БД (напр, висока ско-
рост на обработка) плюс стандартна възможност да произвеж-
да разширения посредством обектно-ориентирани понятия. От-
делни глави са посветени на обектно-релационните БД, на об-
50
зор на.езика
VRML версия 2.0, на библиотеката от клас VRML
за обектно-релационните БД (по примера на "послоен" модел
с
е описва динамичната генерация на виртуалните светове от
БД), на
реализация на езика C++ с интерфейс SQL, на практи-
ческото прилагане на библиотеки от клас VRML. ЕК.
Съдържанието на този може да се изрази по следния
начин:
Q=(A+Ca)+(B+Cb). (12)
Методът на рефериране върху основата на класифициране на
информацията по значимост предполага подход към текста на
първичния документ като към система, състояща се от комп-
лекс основни и спомагателни елементи. При това са отчетени и
такива фактори, като възможност за липса в първичния доку-
мент на сведения от класове В, С, D; субективност на подхода
на автора или референта към първичния документ;
априорност
на оценката на сведенията и т.н. С помощта на формула (12)
може да се контролира пропорционалността на включените в
а сведения в сравнения със сведенията от първичния
док^ент, оправдаността на използване на различните инфор-
мации. Например нека съставеният има следния вид:
S=(A+Ca)+D, (13)
Референтът или редакторът, правейки неговата оценка, стига
до извода, че в първичния документ значително място е отделе-
но на информация от клас В, т. е. първичният документ има
комплексна, интегративна насоченост, което може да се изрази
по следния начин:
P=(A+Ca)+(B+Cb)+D, (14)
където Р - първичен документ.
В дадения случай има несъответствие между (13) и (14), а
именно
S<P (15)
Налице е семантическо разминаване между текста на рефе-
рата (S) и текста на първичния документ (Р). Очевидно по коли-
чество информация ът и първичният документ не могат
51
да бъдат семантически еквивалентни, но за да може ът
с максимална пълнота да отразява съдържанието на първичния
документ е необходимо в него да се включи достатъчно коли-
чество сведения. По такъв начин референтът трябва в резултат
на информационна компресия да получи резултат,
който може
да представи със следното изражение:
Sm
=(A+Ca)+B+Dr
(16)
където S1B
, семантически еквивалентен на първичния
документ.
Окончателният резултат от аналитико-синтетическото свива-
не на информацията на първоизточника може да се представи
във вида:
S =P, (J7)
което отразява семантическата еквивалентност на а и
първичния текст.
По тази начин информационно-класификационннят метод за
рефериране предполага нагледна оценка на референта за резул-
татите от неговия труд;
при това в известна степен се изключва
субективизмът. Върху основата на класификация на сведенията
по значимост водещо място в а се дава на тази инфор-
мация, която е получена непосредствено в процеса на проведе-
ното изследване, която е логически резултат от изпълнената ра-
бота. На един от началните етапи при свиване на информация-
та, а именно в процеса на ивно-аналитическо четене, се
осъществява структуриране на първичния документ; отделени-
те елементи с целесъобразно да се изразят по съответна форму-
ла, след което, както се вижда, необходимите на потребителя
сведения намират отражение в реферата. Например ако бъде-
щият реферат се изразява по формулата
S =A+(B+Cb)+D, (18)
следва да се разширяват сведенията от клас С, а именно Са.
доколкото в дадения случай по-нагледно е представена инфор-
мацията, намираща се в периферията на проблематиката на кон-
кретното ивно издание. Тази методика не е ориентира-
52
на към определен тип и. В частност използването на
дадения метод на рефериране позволява да се получи
индика-
тивен , например:
УДК 025.5
6.59.164. В търсене на Универсален библиографски отчет:
изучаване съвпаденията на практиките между Библиотеката на
Конгреса на САЩ и други библиотеки, влизащи в Асоциацията
на библиографските служби от Великобритания, Австралия,
Канада и САЩ. 4.2. In search of UBC: A study in the convergence
of practice between in Library of Congress and the other ABACUS
libraries, Part. 2/ Jones Edgar A.// Cat. and Classif. Quart. - 2003. -
24. - № 3-4. - С 59-124. - Англ.
Дават се резултати от сравнителен анализ на избора и форма-
та на основното БО при каталогизиране на монографии в Биб-
лиотеката на Конгреса, Британската библиотека и национални-
те библиотеки на Канада и Австралия. Особено внимание се
обръща на това до каква степен практиката на Библиотеката на
Конгреса съвпада с практиката на другите библиотеки, а в слу-
чай на несъвпадение се разкриват причините за това. Втората
част на работата включва анализ на факторите, влияещи върху
формата на рубриките за основно описание (лични имена и
корпоративни названия), избор и форма на заглавия, под които
произведенията са най-известни, и реални заглавия, различни
елементи от описателната каталогизация, а също така заключи-
телни изводи и рекомендации. Ил.8. Табл. 52. По резюме
Даденият има следния математически израз:
S,k
= (А+Са)+В. (19)
Универсалността на дадената методика е в това, че по форму-
ла (19) е напълно възможно да се състави и индикативен рефе-
рат. Информационно-класификационният метод за рефериране
може да бъде използван при подготовката на ивни изда-
ния, например ивни списания, където се публикуват
информативни и индикативни реферати; експресинформация,
чиито основни елементи са разширеният реферат, и др.
53
... .
2.4 Езикови особености, характерни за а
ът като съкратено изложение на съдържанието на но-
вия документ задоволява комуникативно-познавателните пот-
ребности на специалистите от определена област на науката!
техниката, изкуството, културата,
образованието. Комуникатив-
ното му предназначение е да предостави на съответните специ-
алисти в малък обем и съкратен вид точна информация за въпро-
сите, които се разглеждат в даден документ, и
за получените
резултати и изводи. Познавателното му предназначение се
обуславя от неговото съ^ьржанис - фактите, идеите, закономер-
ностите, законите, откритията. Затова езикът и стилът на рефе-
рата трябва да са лаконични, точни и ясни; в изложението да се
избягват граматическите обороти, да се спазват граматическите
правила. Простотата и точността на изложението облекчава чи-
тателите да възприемат информацията, наситена с факти. Ин-
терес представляват формулираните изисквания към а
в Biological Abstracts: "ът трябва да бъде информацион-
но некритично резюме на същественото съдържание и изводите
на статията, а не просто нейното описание. Той трябва да бъде
разбираем, без да се налага обръщане към първичния документ,
но не да бъде негова замяна. ът трябва да е кратък. Жела-
телно е да е не повече от 3 % от оригината.Да е написан с пълни
изречения, а не е телеграфни фрази" (Larson, 1976).
2.5 Съдържателни и композиционни особености на ре-
ферата
Основните характеристики на а са краткост, точност,
пълнота, завършеност, фиксирана структура на изложението,
релевантна акцентираност, стабилност на изразните средства.
Тези характеристики могат накратко да се представят по след-
ния начин:
54
Краткостта
се възприема като липсата на думи или изрази,
неносещи смислова натовареност.
Точността
се определя от строгия подбор на лексическите
средства, представляващи предметното съдържание и зависе-
щи от.потенциалната читателска аудитория. Точност може да се
постигне чрез намаляване на абстрактността на употребявана-
та лексика, чрез конкретност и терминологична пълнота.
В съдържателно отношение това означава в текста на рефера-
та да се представят фактите, основните аспекти на реферира-
ния обект и техните взаимодействия. Резултатите от експери-
менти например могат да се фиксират заедно с постановката на
проблема, изводите и препоръките. Изреждансто на списъка на
аспектите зависи от предметната област, читателския адрес и фун-
кционалното
предназначение на документа. Фиксираната струк-
тура на текста на а е целесъобразно да се реализира с по-
мощта на взаимни връзки и информационни единици - лекси-
чески единици, определящи обекта, предмета, процеса и т.н.
Характеристиката релевантна
акцентираност
може да се
приеме като разкриване на лингвистичната структура и
графи-
ческите средства на основната, най-релевантната информация
(Meizell, 1971).
Стабилността на изразните средства
е нормализация и
стандартизация на лингвистичните характеристики (Анализ,
1999).
Към текстовете на а с оглед на тяхното предназначе-
ние някои автори посочват следните характерни особености:
пределна информативност, абстрактност и обобщеност на ин-
формацията, доказателственост и строга логическа последова-
телност на изложението и точност на изразяването. В тази връзка
на текста на а са присъщи:
> ясно формулирани твърдения;
> достатъчен брой факти за потвърждение на тези твърдения;
> убедителни аргументи;
> логични съждения - доводите, изводите, заключенията да
55
произтичат от тълкуването (анализа) на изследвания материал-
> открояване на логиката на причинно-следствсните връзки.
В текста на а е полезно да доминират разсъжденията
и описанието, а повествованието да бъде по-малко. Определя-
ща роля трябва да играе разсъждението, което се прави въз осно-
ва на описание на фактите и експерименталните данни, на дейст-
вията, на събитията, на стучкитс.
Основно изискване към а е той да отразява текста на
първичния документ обективно и точно. Затова характерни осо-
бености на информацията в а са обективността и точ-
ността. В реферата фактите трябва да се съобщават като обек-
тивно съществуващи; референтът да се стреми да осигури точ-
ното разбиране на поднесената информация.
От особено значение за а е неговата структура. Струк-
турата
на а е в пряка връзка с предназначението и ха-
рактера на информацията. Предназначението на а да
предава знания, характерът на информацията в него да бъде
абстрактна и обобщена, изискват отчетлива структура;
цялост-
ност и последователност на смисловите части, ясна връзка между
изреченията и абзаците, наличие на силни позиции в текста. С
тези изисквания е свързано и предпочитанието към определена
категория изразни езикови
средства. За да притежава рефера-
тът най-голяма семантична адекватност, еквивалентност и ло-
гическа последователност са необходими съответни лексически
и граматико-стилистични средства.
Ако разгледаме лингвистичната структура
на а, ще
установим, че тя се характеризира с неговите лексико-стилистич-
ни особености, а именно: голяма наситеност с терминология,
висока степен на вътрешностилова нормативност по отноше-
ние на синтаксиса, преобладаване на прости изречения, автосе-
мантичност на мнозинството изречения, разпространеност на
изброяванията, използване на определени средства за постига-
не на лаконичност на езика като абревиатури, непълни изрази и
др. Голям ефект за бързото възприемане на съдържанието на
56
Аерата се постига чрез прости завършени изречения, имащи
правилна граматическа форма.
ът трябва да с написан на лаконичен литературен
език
ой съблюдаване на приетите съкращения, обозначения, раз-
мерност, по възможност без абзаци и излишни уводни фрази от
юда на "Целта на настоящата работа е... "; "Авторът на
дадената статия разглежда... "; "По мнението на автора... ".
Краткост се постига чрез икономични структури
на изречения-
та
и използване на терминологична лексика.
Началото на а не трябва да повтаря заглавието на ра-
ботата. В а не трябва да има неясни формулировки или
изрази, пречещи за правилното разбиране на излагания въпрос,
и излишни думи,
без които може да се мине. Следователно трябва
да се избягват сложни предиката и изречения. ът не тряб-
ва да се насища с чужди термини, ако има еквиваленти на бъл-
гарски език. Термините играят голяма роля в а. В тях се
фиксират строго определени понятия и те позволяват с най-го-
ляма точност да се предаде съдържанието на първичния доку-
мент. Използването на термините като средство, изпълняващо
такъв род функции, способства за краткост при предаване на ин-
формацията. ът се създава преди всичко за специалисти и
затова е оправдано и целесъобразно използването на голям брой
точни термини. Те правят а наситен, точен, лаконичен,
помагат за задълбоченото и еднозначно разбиране на неговото съ-
държание. Основа за терминологичната лексика служат понятия-
та, чиито термини са преписани от първичния документ.
Адекватност и еквивалентност се постигат по пътя на пра-
вилната употреба на точните термини.
В а трябва да се използва научна терминология, при-
ета в българската научна
литература и в дадения отрасъл на
знанието. При ръвеждането в а на нови и малко извест-
ни в литературата термини те трябва да се обяснят, като при
първата им употреба в кръгли скоби да се даде оригиналното
им тълкуване. В текста на а следва строго да се съблю-
57
дава еднообразието на термините, размерите, условните обоз--
начения, съкращенията, символите и т. н. Мерните единици;
трябва да съответстват на БДС.
Географските наименования се дават с българска транскрип-,
ция, по образец, приет в атласите и географските пособия. AkoJ
в дадена страна има повече от един град със същото наименова-
ние, се дава и наименованието на административния район, към
който принадлежи градът. Например:Монтроз (САЩ, Илинойс),
Монтроз (САЩ, Колорадо) и Монтроз (САЩ, Пенсилвания).
Тези сведения се дават само ако играят роля по отношение на
текста на реферирания документ.
Наименованията на фирми, предприятия, железопътни линии,
марки и модели на машини се дават в оригинал, по възможност
без съкращения. Наименованието на фирмите, учрежденията и
т. н., написани с йероглифи, се допуска да се дадат в английска
транскрипция. Чуждестранните фирми се дават в оригинал, а
много известните в дадена област могат да се изписват в прие-
тата българска транскрипция.
Количествените числителни се препоръчва да се пишат с циф-
ри, а не с думи. Например: по 15 човека, на 2 часа...
Термините и терминологичните изрази, характерни за рефе-
рирания текст, се употребяват и в а. По този начин текстът
на а няма да се отличава от основния текст на документа.
Например: земеразделяне, възстановими земи. собственост вър-
ху земята, аграрна реформа.
Поради ограниченията в обема на а се допуска използ-
ването на съкращения.
За а са характерни следните морфологични особе-
ности:
У
глаголни форми в 1 и 2 л. ед. ч. и мн. ч. не се препоръчвала
се използват, както и съответстващите им местоимении форми;
> задължително трябва да се употребява сегашно историческо
време с констативното си обобщено и абстрактно значение -
изучават се, изследва се, имат, разглеждат се;
58
> възвратните и страдателните глаголни форми могат да се
използват много широко - извършен е.
осыцестйен
е. отбеляз-
ват се, разглежда се.
По отношение на синтактичните средства
може да се каже
следното. Със спецификата на научното мислене е свързана
широката употреба на изречения, които не насочват внимание-
то към извършителя, а към действието или признака на дейст-
вието - безлични, неопределено лични изречения, изречения със
страдателни глаголни форми, със съставни сказуеми, например:
Данните са събрани и обработени... Изводите се извличат
от... Когато се говори за...
Разгръщането на мисълта в текста,
стремежът към по-голяма точност и яснота при максимално ико-
номично използване на езиковите средства обуславят предпо-
читанието към прости изречения с усложнена постройка - с ед-
нородни части, с обособени части и с вметнати изрази.
Усложнени синтактични конструкции се употребяват за пости-
гането на по-голяма информативност. Характерна е употребата
на обособени причастии изрази като: отбелязани са редица меж-
дународни конференции и симпозиуми, посветени на аналогич-
ни въпроси; извършват някои спомагателни операции,облекча-
ващи работата
на текстолога.
Пример:
Електронноизчислителните машини в текстологнчните из-
следвания. Тодоров Ил. //Помощни исторически дисциплини, 1986,
т. 4. с 216-226 (бьлг.)
Разгледани са прилаганите досега опити за използването на ЕИМ в
текстологичните работи: отбелязани са редица международни конфе-
ренции и симпозиуми, посветени на аналогични въпроси, направен е
кратък обзор на съществуващата литература по този въпрос. Все още
това не е излязло от рамките на лабораторните изследвания, липсват
издания, осъществени посредством широкото прилагане на ЕИМ.
Поставя се въпросът относно каква част от работата на текстолога може
да бъде извършвана в бъдеще с помощта на ЕИМ. Подчертава се, че с
помощта на PC може да се извършват някои спомагателни операции,
облекчаващи работата на текстолога (изготвяне на универсален сво-
59
ден каталог
на ръкописи или публикации,
речник на езиковите особе-
ности на писатели, индекси и конкорданси на научни издания и пр.).
Отбелязва се недостатъчната ефективност на използването на PC при
специфичните текстологични изследвания (сравнение на източниците
на текста, установяване генсалогическите взаимоотношения на ръко-
писи, авторство на анонимни произведения или произведения, подпи-
сани с неизвестни псевдоними или инициали).
Използването на PC в текстологичните изследвания е перспективно.
Засега може да се говори само за частична автоматизация на процеса,
в който работата на ЕИМ ще се редува с компетентното участие
на
текстолога и ще се направлява от него. Библ.23.
С. Л.
60
Глава 3
ЪТ - СЪКРАТЕНО ИЗЛОЖЕНИЕ
НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ДОКУМЕНТА
И НЕГОВ ИНФОРМАЦИОНЕН МОДЕЛ.
СТРУКТУРА НА А -
ЗАГЛАВНА, ИВНА
И СПРАВОЧНА ЧАСТ
3.1 ът-информационен модел на първичния
документ
ът представлява съкратено изложение на съдържани-
ето на документа и негов информационен модел. Той се съста-
вя по установен модел при спазването на определени стандар-
тизирани изисквания и се придружава от библиографско опи-
сание на реферирания документ.
Допуска се да има и заглавие,
различно от заглавието на документа.
ът трябва да съ-
ответства на оригиналния първичен документ.
Между основ-
ните елементи от съдържанието на първичния док^тиент и съ-
държанието на а съществува тясна връзка. Съдържани-
ето на първичния документ в а може да бъде представе-
но по различни начини - или във вид на последователност на
изложените в първичния документ мисли, или обобщено пред-
ставяне последователността на съдържанието. Във втория слу-
чай делът на текстуалното използване на първичния документ е
доста ограничен (Закономерности, 1962).
Има и трети начин на рефериране - когато се избират изрече-
ния от завършени смислови части и фрагменти от текста с раз-
лична степен на текстуално съвпадение с първичния документ.
ът трябва да следва адекватно и възможно най-пълно
да предаде информацията, съдържаща се в документа. В рефе-
61
рата трябва да бъдат запазени отделните структурни елементи
на реферирания документ. Редица свойства на първичния доку-
мент в процеса на реферирането остават неизменни.
За процеса на рефериране е характерна и инвариантност на ин-
формацията по отношение на логическите преобразувания, извър-
швани при подготовката на а. При реферирането незави-
симо от степента на свиване семантичните свойства на информа-
цията остават инвариантни, неизменни (Подколцин, 1998).
Най-важните сведения трябва да се представят в самото нача-
ло на а. В добре съставения началото допълва
и развива заглавието и заедно с това обхваща основната идея на
първичния документ.
Съкратеното изложение на съдържанието на документа е въз-
можно благодарение на анализа, обобщаването и синтеза, т. е.
представянето в а преди всичко на фактите,
които се
отнасят към основните аспекти на съдържанието на реферира-
ния документ. В този смисъл ът представлява информа-
ционен модел на реферирания документ (Леонов, 1986).
Съдържанието на а трябва да включва:
> тема, предмет (обект);
> характеристика и цел на документа;
> методи на работа (ако са нови, се описват; когато са извест-
ни, само се назовават);
> конкретни резултати (като теоретични постановки, експе-
риментални данни, открития на закономерности и пр.);
> изводи (оценки, предложения), направени в реферирания
документ;
> област на приложение;
> брой таблици, графики, снимки, ако се налага за изяснява-
не на съдържанието на текста.
Пример (ът е взет от РЖ "Информатика", като е пре-
веден на български език):
Профессионализм и будущее библиотечного дела. Professionalism
and the future of librarianship /Abbot Andrew// Libr.Trends.-1998-
62
46,N=3.43()-443.- Англ.
Разглежда се използването на социологическите методи {методи)
за изучаването на професиите в {област
па приложение)
областта на
библиотечното дело (цел).
Професиите са подразделени на "пълни" и
"полупрофесии": към последните се отнасят областта на социалната
дейност, обучението, възпитанието, библиотечното дело. Работници,
които се наемат в рамките на бюрократичната система, не правят про-
дължителна кариера в една сфера и не притежават специализирани
знания на високо равнище, като например в медицината или правото
(теми, предмет).
Предполага се. че бъдещето на библиотечното дело
зависи от измененията в дадената професия, като се отчитат следните
три контекста: развитие на по-широк кръг на социокултурните сили,
други конкурентни занаяти и конкурентни организации, продукти и
услуги
(изводи).
Подробно се описват съставните елементи на тези кон-
текстове и тяхното въздействие върху връзката на библиотекаря е не-
говата работа (тема, предмет).
Подробно се обсъжда въпросът за
това могат ли информационните експертни навици, имащи голямо зна-
чение в съвременното библиотечно дело, да се наследяват от индиви-
дите или ще се формират в организациите и продуктите {резултати).
Направен е извод, че професията на библиотечния работник задължи-
телно ще се съхрани при условията на овладяването на различните
информационни технологии на бъдещето. Изменение на днешното лице
на професията е неизбежно условие за продължаването на тази про-
фесия (изводи,препоръки).
Библ. 4
Е.К.
Когато документът не отразява резултати от експериментално
изследване, в а се посочват източниците, въз основа на
които е изработен документът."
При изготвяне на съдържанието на а задължително
трябва да се спазват следните изисквания:
1. Да съдържа само основна, съществена информация от съдър-
жанието на първичния документ, като се акцентира на новото;
2. Информацията да е точно предадена, терминологично точ-
, но изразена;
3. Изложението да е обективно - на а не са присъщи
субективни оценки.
63
На практика в а не се използват разсъждения, тъй като
предназначението на този жанр е да информира кратко за най-
новото, без да обяснява и да доказва резултатите и изводите.
Пример:
ПроблЁМЪТ
за собствеността ма земя i а к
България н периода на
преход
към пазарно стопанство. Илиев, Илия.
// Проблеми па ге-
ографията, 1998, № 1-2, с 63-69 (бълг.)
Изразено с становището, че преходът към пазарно стопанство из-
вежда на преден план проблема за възстановяването на собствеността
на земеделските земи. Подчертано с че в условията на България той е
особено важен поради възприетия в годините на Втората световна война
модел на развитие на селското стопанство. Посочено с. че успешното
практическо провеждане на аграрната реформа с необходимо условие
и фактор за развитие на селското стопанство като основен и традици-
онен отрасъл на националната икономика.
По силата на приетия от Народното събрание специален закон (1991
г.) следва да се възстанови собствеността върху земята на предишните
собственици или на техните наследници.
Направен е анализ на изминалите няколко години, който погазва
сложността и трудността в този процес. В проценти са посочени дан-
ни, че до края на 1997 г. са възстановени правата на собственост на
60.8 % от уточнените за възстановяване площи на земеделски земи, в
т. ч. на 42.2 % съгласно разработения план за земеразделяне и 18.6 %
в съществуващи или възстановими стари реални граници. Направен е
извод. че все още е нисък относителният дял на земите, за които соб-
ствениците са получили нотариален акт.
Обърнато е внимание на значителни териториални различия, дъл-
жащи се на природни, социално-икономическл и други фактори. Като
модели региони по съвместния българо-полски проект, приети за про-
тичането на аграрната реформа, са използвани общините Садово. Пет-
рич и Долна Митрополия, разположени в различни физикогеографски
и агроекологични условия, имащи различни специализации на земе-
делското производство. Библ. 17
г.д.
3.2 Структура на а
Въпросът за стандартизиране на съставянето на а в
64
продължение на много години занимава учените от различни
страни. Той е поставен с цялата си острота още през 1949 г. на
първата конференция по индексиране и рефериране, организи-
рана от ЮНЕСКО. Ошс тогава участниците в конференцията
са били единодушни, че с оглед на икономическите съображе-
ния - съкращаване на сроковете за подготовка и дублиране и
възможност за обмен на и между
информационните
органи, е необходимо да се унифицират структурата
и обемът
на ите. Сега никой не се съмнява в необходимостта от
стандартизация на структурата
и формите за представяне на
ите. Практическите опити в това направление обаче се
сблъскват с различни трудности. Основната от тези трудности е
ът да се направи не само информативен, но и удовлет-
воряващ информационните потребности на различните катего-
рии потребители.
Развитието на машиночетимитс БД и мощни банки от данни
с интерактивен теледостъп е съпроводено с острата потребност
от изработването и приемането на общ формат на а като
основа за международното им използване. Най-големите рефе-
ративни списания възникват в различно време и се развиват
различно, което също се отразява на структурата, обема и дру-
гите аспекти.
ът като самостоятелен жанр за преработка на инфор-
мацията притежава самостоятелна литературна форма. Но като
адекватно отражение на оригинала на док\-мента структурата
на а е в пряка зависимост от реферирания документ и
по-точно:
> от вида на док\-мента - книга, статия, патент и др.;
> от неговия характер - научно,
техническо или друго произ-
ведение;
> от отрасъла на знанието - медицина, техника, хуманита-
ристика и др.;
>
от езика и стила на реферирания документ.
Структурата на а се състои от три основни части -
65
V
| Структурни елемети на ите
на водещи ивни издания
|
заглавна, ивна (същинска) и справочна (Жанры, 1983).
Интерес представлява както сравнението между структурни-
те схеми, така и съпоставката на отделните елементи на рефе-
ратите от различни ивни издания (Арский, 1996). Струк-
турните елементи на ите на пет от водещите в света ре-
феративни списания са представени в таблица 4.
Анализът на данните в таблица 4 показва следното. Заглавие-
то на публикацията, било то оригинално, преведено, редакти-
рано или смислово, се слага на първо място в четири от рефера-
тивните списания, но то не е в съответствие със стандартите за
библиографско описание, в което на първо място се поставя
авторът. Това обаче съответства на най-разпространената после-
дователност при преглеждане на ите от потребителите
на информация. По данни на X. Борко и Ч. Берниер 86 % от
специалистите преглеждат елементите на а в такава
последователност: заглавие, текст на реферата, автор, изходни
данни (Borko, 1975).
Най-ярко "предметният" подход към структурата на а
е изразен в Engineering Index Monthly, като непосредствено след
заглавието следва текстът на а; елементите на библиог-
рафското описание се пренасят в края на записа. Подобна струк-
тура позволява на потребителя на информация да съсредоточи
вниманието си върху търсенето на необходимата му информация
и интересуващия го предмет, а едва след това - върху намирането
на съответстващите публикации и изясняването на техния библи-
ографски адрес за поръчване на копия от източниците.
Заглавната
част (title part)
на а включва заглавието
на а, което в някои случаи може да бъде различно от
заглавието на реферирания документ, и библиографското опи-
сание на документа. Публикуването на заглавието на реферира-
ните статии в превод на езика на реферативного издание изпъл-
нява една от най-важните функции на това информационно из-
дание - преодоляване на езиковата бариера. В някои рефера-
тивни издания се дава също така заглавието на езика на ориги-
66
нала, почти винаги в транслитерация на латински език. В
Chemical Abstracts заглавието при превода винаги се редактира,
унифицират се наименованията на химическите съединения и
специалните термини, разкриват се съкращенията, добавят се
дескрипторите и ключовите думи.
В а заглавието по същество е органически свързано с
елементите на текста и заедно с това изпълнява самостоятелно
част от функциите на а. Заглавието трябва да отговаря
на изискванията за бързо, удобно и безпогрешно търсене в до-
кументалния информационен поток по предметен признак. За-
това към заглавието са приложими критериите за синтактична
адекватност и семантична еквивалентност. Изменението на мал-
ко информативни заглавия при техния превод или редактиране
като правило не се отбелязва, въпреки че в инструкциите за биб-
67
лиографското описание се изисква това да се прави с квадратни
скоби. Трябва да отбележим, че в PASCAL английските загла-
вия не се превеждат на френски език.
Необходимо е заглавието да се стреми да отразява пълно основ-
ните смислови аспекти на съдържанието на документа. По този
начин заглавната част изпълнява своята адресна функция.
Прагматичните отношения на информативността на заглави-
ето се обуславят от тримерната
връзка "потребитсл-цел-ин-
формация". Това означава, че-когато на специалиста е ясно каква
информация му е необходима, достатъчно е той да се запознае само
със заглавната част на а и да прецени дали да търси пър-
вичния Документ,
без да изчита целия (Шулов, 1981).
Информативността на заглавието е от особено значение за
информационната дейност. Ключовите думи,
съпровождащи
а, трябва да се съдържат и в заглавието. По тези ключо-
ви думи става групирането по рубрики на ите и търсе-
нето в БД.
Наред с търсещите качества заглавието на а притежа-
ва семантико-прагматична сила на самостоятелно въздействие
върху читателя. Поради това някои от чуждестранните автори
определят заглавието като един от видовете а (Wiel,
Zarember, 1963).
и вн ата
част се нарича още "'тяло" на а или
"основа" (abstract body).
Тя включва информацията, получена
в резултат от преработката на съдържанието на реферирания
документ. ивната част е този структурен елемент, благо-
дарение на който е възможно съществуването на а като
специфичен вторичен продукт. В тази част едновременно с тек-
ста могат да бъдат включени и формули, таблици, схеми, илюст-
рации и др. Текстът в тази част на а може да бъде офор-
мен по два начина - с абзаци или без абзаци. Поабзацното ре-
фериране се използва при разширените реферати. Безабзацно-
то рефериране е характерно за кратките реферати, които са свит,
единен, логически и компактен образ на съдържанието на пър-
68
вичния документ.
Справочната
част (reference)
включва сведенията, които до-
пълнително характеризират документа:
> класификационен индекс;
> регистрационен номер на а (в ивните изда-
ния);
> справка за броя на таблиците, илюстрациите, цитиранията
и други справочни данни в текста;
> сведения за наличие на библиография като брой цитирани
източници;
> фамилията и имената на референта, негови забележки или
бележки на редактора и т. н.
Елементите на а могат да се групират в две категории:
съдържателни, за които се приема, че отразяват съдържанието
на документа, и формални, които допълват съдържателната част
на а.
Съдържателните
елементи
описват основното съдържание
на документа: обект и предмет на изследване, тема, цел, ефек-
тивност, условия за провеждане на изследването, резултати,
из-
води, препоръки и т. н. Тези елементи носят основната смисло-
ва натовареност (Weil, 1970).
Пример:
Комбинирана защита
на оперативна запомняща
среда с лннеп-
11ii
коригиращи
колове и допълнителни
контролни думи. Б.
Александров, Ив. Колев.
Техническа мисъл, кп. 3-4, 1998, с 19-
28. (бълг.)
С материала се предлага алгоритъм (обект)
за отстраняване на мно-
горазредни грешки с линейни коригиращи кодове {цел).
Същността
на подхода се състои в разделяне паметта или информационните ма-
сиви на фрагменти, като всеки фрагмент съдържа определен брой думи
("а") (предмет).
Предлаганият алгоритъм е основан на комбинирано
откриване и отстраняване на грешки с линейни коригиращи кодове за
всяка дума
и контролни думи за всеки фрагмент. Предлаганият подход
може да се използва за защита на запомнящи среди (област на при-
ложение),
работещи в условията на високоактивни смущаващи въз-
69
действия (изводи и препоръки).
Библ.
7 или.
-щ
Формалните елементи
на а носят сигнална и адресна
информация. Към формалните елементи се отнасят библиограф,;
ското описание, цитатният (библиографският) апарат, заглави-
ята, някои пояснителни сведения, адреси за получаване на до;
пълнителна информация.
В зависимост
от характера на докхтиента могат да се използват
различни набори от елементи. Изследвания за стрмаурата на до-j
кументите
показват, че броят на елементите не надхвърля десет.
За точното и бързо получаване на информация традиционни^
те и вече се изместват от структурните, построени въз
основа на използването на отделни "подрубрики", разположел
ни в определена последователност (например изходно положе^
ние, цел, метод, резултати, изводи). Такива и обикнове-
но дават повече информация и се отличавате по-високи качест-
ва, облекчават възприемането на информацията и се приемат
добре от читателите. Освен това структурираните реферати
допринасят съществено за простотата при търсенето на инфор-
мацията. При тези реферати намаляват редица недостатъци от
рода на неправилно употребени глаголни времена, неправилни
логически построения и пр. Структурните елементи в реферата
следва да произтичат логически едно от друго при достатъчно
добра връзка между тях и при правилно използване на време-
ната, пасивния залог, замяна на придатъчни изречения, въвеж-
дани с който, която, които, на причастия и др. (Hartley, 1966,
1996). Тези и други недостатъци могат да се избегнат, като се
спазват основните функции на реферата (вж т. 1.4).
3.3 Примерни типови схеми за построяване на рефе-
рати
Представени са две примерни типови схеми за построяване
на и на документи, които се отнасят за теоретична рабо-
та и за изделие.
70
за теоретична работа
Целесъобразно е схемата да съдържа:
1. Библиографско описание на документа;
2. Предмет или тема на изследването. Посочва се какво се из-
следва или какво се обосновава. Предмети могат да бъдат обек-
ти, процеси, отделни възли, метод, закономерност и т. н.;
3. Аспект, от който се изследва предметът, област на прило-
жение, качествени и количествени характеристики и т. н.;
4. Вид на изучаване свойствата на предмета (теоретично
обосноваване, проектни разчети, изпитания, методи на експло-
атация);
5. Конкретен метод за изследване на предмета;
6. Технология за провеждане на изследванията и използвано-
то оборудване;
7. Условия за провеждане на изследванията, при които резул-
татите и изводите са верни;
8. Резултати, включително и икономически ефект, сведения за
внедрявания, изобретения, полезни модели;
9. Адрес на изпълнителя на изследването;
10. Документи, в които подробно са отразени резултатите от
извършената работа (отчети, конструкторска документация,
стандарти, адрес на организацията, която ги съхранява).
на изделие:
1. Библиографско описание;
2. Наименование на изделието, модела, предназначението му;
3. Етап на изпълнение;
4. Отличителни особености, постигнати характеристики;
5. Нови или видоизменени важни елементи и техните основ-
ни параметри;
6. Област на приложение на изделието. Условия за приложе-
нието му;
7. Срокове и мащаби на внедряване;
8. Икономическа ефективност от внедряването;
9. Адрес на изпълнителя на изделието;
71
10. Документа, в които подробно са отразени резултатите сп-
работата.
3.4 Обем
на а
Досега няма единно мнение по отношение на обема на рефе-
рата. По въпроса за регламентирането на обема на а са
се водили остри дискусии.
Противниците на стандартизиране-
то на обема на а смятат, че творческият характер на про-
цеса на реферирането и определената зависимост между обема
на а и реферирания документ не могат да бъдат "затво-
рени"' в определени рамки. Американските специалисти в об-
ластта на информационната дейност смятат, че едва ли е необ-
ходимо да се определя пределна или средна норма за обема на
реферата, ако в него се използват всички средства за формална
компресия. Заставайки на позициите, че реферирането е твор-
чески процес, те въпреки всичко предлагат възможна степен на
компресия, която по тяхно мнение съставлява 0.1 до 0.05 от обе-
ма на оригинала. Това означава, че реферат на статия от 2 хиля-
ди думи не трябва да превишава 100-200 думи.
Независимо от различните гледни точки в инструкциите за
рефериране и редактиране към различните ивни изда-
ния се срещат указания
за желан обем на а. Съществува
обаче доста голямо разнообразие в тези количествени препоръ-
ки - от 100 до 1500 думи. В Biological abstracts например се
препоръчва ът да съставлява 3 % от обема на реферира-
ната статия или средно 150-200 думи. Краткият реферата от 80-
100 думи се смята удобен за бързия преглед на документа. Приз-
нава се, че реферат от 400-500 думи е по-информативен. В РЖ
ВИНИТИ е прието, че обемът на реферата не трябва да зависи
непосредствено от обема на реферирания документ, а да се оп-
ределя от значимостта на съдържащата се в него информация и
от степента на нейната достъпност до потребителя.
Обемът на реферата, без да има строго определена количест-
72
вена характеристика, често се разглежда като резултат от влия-
нието на съществени фактори: вида на реферирания документ,
неговата достъпност, езика на оригинала, целевото предназначе-
ние, мястото на публикуване, областта на знанието, към която се
отнася първичния документ, и др. (Черный, 1998). Обемът на ре-
ферата е в зависимост от съдържанието на документа,
от научната
му стойност, от неговото практическо значение и др.
Въпреки горепосоченото американски автори са преценили,
че средният обем на а е целесъобразно да бъде около
850 печатни знака, а пределният - от 1200, или 130-180 думи
(Hartley, 1998).
Средният обем на ите в печатни знаци условно може
да се определи по следния начин:
> за кратки документи и съобщения - бележки до 500 печат-
ни знака или 8 реда;
> за научни статии, монографии, описания на изобретения -
до 1000 печатни знака;
>• за разширени и - 2300 печатни знака или 40 реда,
т. е. за и на документи с голям обем или на такива, чий-
то характер изисква по-подробно изложение на съдържанието,
какъвто е "Експрес информация";
> автоите към дисертациите са с обем до 40 страници;
> издания по обществени наукиите не се лимитират.
Трябва да отбележим, че автоите на дисертациите са
особена, специфична разновидност и не представляват рефера-
ти в разглеждания смисъл (ISO 214:2004).
За оформянето на ите в България действа БДС (ISO
214:2004) "и на публикации и документация", който е
хармонизиран със съответния международен стандарт.
Наблюденията показват, че ако обемът на а е в грани-
ците на 10-15% или средно 1/8 от обема на първичния доку-
мент, такъв съдържа достатъчно пълна информация и
потребителят може да се ограничи само с четенето на реферата,
без да прибягва до първичния документ.
73
HBP
Обемът на а, както и методологическите принципи нЩ
реферирането, са различни в обществените, хуманитарните)!
естествените и техническите науки. Една от причините е, че ф
естествените и техническите науки основните канали за инфор|!
мация са статиите от списанията и описанията на изобретени?!
ята, а в обществените и хуманитарните науки съществена po
играят монографиите и сборниците. Това от своя страна дава^
отражение и върху принципите на рефериране и върху обема на|
ите. Докато в естествените и техническите науки рефе- \
ратът в минимална степен отразява възгледите на автора и осо\:
бено на референта, в обществените науки ът непремен-!?
но съдържа тяхното изложение. Затова в обществените науки се
използват
предимно разширени и с по-голям обем.
3.5 Методи за отстраняване на излишната информа-
ция в а
Основната комуникативна функция на а е пълно, обек-
тивно и максимално свито да предаде съдържанието на пър^
вичния документ. Максималната семантична наситеност на тек-
ста на а и пределната краткост на изложението са осо-
бено важни изисквания при съставянето на рефератите. Пора-
ди това е необходимо да се обърне сериозно внимание на проб-
лемите, свързани с отстраняването на семантичния и езиковия
излишък (semantic and linguistic redundancy)
в текста на рефе-
рата. Семантичният излишък се изразява в повторение на се-
мантично адекватни лексически елементи на езика. Езиковият
излишък се характеризира с употребата на лексически единици
и синтактически конструкции с голяма противоположност и
сложни граматически структури.
Главната причина за синтактичния излишък на сложно под-
чинените изречения с придадени допълнения е употребата на
думи със загубено или отслабнало значение. Отстраняването
му може да се постигне чрез подходящо редактиране на текста.
74
Видове излишък на ивни текстове
и методи за отстраняването му
Таблица 5
75
Примери за различните видове излишък и отстраняването му
са показани в таблица 5.
Друга причина за синтактичния излишък с употребата
на не-
информативни думи.
В научните комуникации
средствата, слу-
жещи само за установяване на контакт с цел да се заинтересува
адресатът, явно са излишни. Употребата на експресивни лекси-
чески средства освен че са излишък, съсредоточават внимание-
то на потребителя върху фрагменти, чиято важност по своему е
оценена от референта и по такъв начин тези фрагменти се наби-
ват в очите на адресата на комуникативния процес.
Една от най-разпространените форми на лексически излишък
в текстовете на ите е свързана с употребата
на общи
родови понятия. Обектът, описван в текста, се включва в няка-
къв общ клас, който не съдържа неговите специфични свойст-
ва. Такова включване не носи никаква допълнителна информа-
ция. Такива родови понятия, които се срещат често, са проб-
лем, процес, степен, направление.
Степента на излишък в текста на а служи
като един от
показателите за комплексна оценка на качествата му (формула
20). За неговото пресмятане могат да се използват следните за-
висимости:
а) за определяне на синтактичния излишък:
Р-К
Ис=----- 100%, (20)
Р
където Ис - синтактичният излишък на текста в %,
Р - общият брой изречения в текста,
К - брой прости изречения.
б) за определяне на лексических
излишък:
Н
Ил =----- 100%, (21)
О
където Ил - лексически излишък на текста в %,
Н - брой излишни лексически единици,
О - общ брой лексически единици в текста.
Отстраняването на излишъка не само нормализира езика на
а, но позволява да се повиши плътността на набора в
ивните издания.
76
77
Глава 4
СТАНДАРТИЗИРАНИ ИЗИСКВАНИЯ
КЪМ СЪСТАВНИТЕ ЧАСТИ
И ОФОРМЯНЕТО НА А
Стандартизираните изисквания към ите са едно
средствата за повишаване информативността на ;
унифициране на структурата и оформянето им.
Стандартизирането на изискванията към съдържателната ча
на а, правилата и методите на рефериране осигуря
необходимото качество на ите.
При стандартизирането се игнорира спецификата на разви-
тието на конкретния проблем и особеностите на реалните обек-
ти, описани в първичния документ, тъй като целта на а
е да се запознаят читателите с наличната информация. Разно-
образието на разглежданите в документите проблеми и обекти е
голямо и не е необходимо те да бъдат уеднаквявани. Оттук неиз-
бежно се стига до съществуването на различни видове рефера-
ти (International, 214:1976). От друга страна, изучаването на кон-
кретните обекти с цел разкриване на най-информативните
техни характеристики и получаване на съответствие в най-го-
ляма степен между а и първичния документ е изисква-
не, което се постига с метода на фасетния анализ (Реферирова-
ние, 1982). Положителната страна на този метод е, че той поз-
волява да се отрази не само основният обект на изследване, но
и различните му функционални характеристики. В резултат на
фасетния анализ става подбор и подреждане на информацион-
ните елементи от съдържанието на реферата.
Конкретни задължителни изисквания има както към заглавната,
така и към съдържателната и справочната част на а.
4.1 Изисквания към заглавната част
В рамките на заглавната част на а могат да се предя-
78
в
ят изисквания поотделно към елементите, които тя съдържа.
Така например основните изисквания към заглавието се свеж-
дат до осигуряване на съответствие със съдържанието или с
главната идея на първичния документ. Заглавието да е лаконич-
но, да притежава възможната максимална информативност, се-
мантична точност, простота и яснота. С необходимите семан-
тични и прагматични качества то трябва да привлича внимани-
ето на потребителите и заедно с това да осигурява възможност
за ръчно и автоматизирано търсене на първичните документи.
Необходимата семантичнд точност и информативност се постигат
за сметка на строг подбор на ключови термини, адекватни на съ-
държанието на първичния документ, свързани помежду си в съот-
ветен контекст. Например в заглавието "Статистическо изследва-
не на ядрото от списания за комплектуване на библиотечните фон-
дове" са показани три основни аспекта - предмет на изследване,
методите на изследване и неговото предназначение.
Заглавието също така може да включват няколко аспекта на
съдържанието, свързани с предмета на изследване и отнасящи
се или до начините за получаване на резултат, или до самия
резултат.
Резултатите от направени количествени анализи на заглавия
на първични документи в редица научни области показват, че
само около 50 % от тях отразяват основното смислово съдър-
жание на документа.
Практиката показва, че основната гледна точка на потребите-
ля по отношение на заглавието е, че то трябва да изпълнява
преди всичко сигнална и информативна функции.
По данни на американски изследователи в заглавието на до-
кументите се съдържат от 1 до 11 думи, в това число средно 4,83
значими думи, което представлява 15 % от общия брой значими
думи в информативния и 18 % в индикативния
(Caras, 1968).
Средният брой думи в заглавието може да се определи като
"числово ядро'-: По данни на посочените учени средният брой
79
думи в "числовото ядро" на статия е равен на 6, в дисертация -
на 7, в отчет за НИР - на 9. С други думи - приема се, че сред.
ният брой значими д\ми в статиите е равен на 4, в дисертации-
те - на 4, а в отчетите за НИР - на 5. Размерът на словесния
обем на заглавието зависи главно от вида на първичния доку-
мент, от областта на знанието, от езика на текста.
Ако ът се съставя на език, различен от езика на рефе-
рирания документ, заглавието на а се съставя задължи-
телно и на езика на реферата. Ако реферираният документ е на
английски език, а рефератът се съставя на български език, и
заглавието на реферата трябва да се напише на български език.
ът може да има заглавие, различно от заглавието на ре-
ферирания документ. Допуска се да се състави ново заглавие на
а, ако заглавието на документа не отразява добре неговото
съдържание. Новото заглавие трябва да осигурява по-ефективно
търсене на документа при ползване на ивните издания и
реферативните бази данни. При съставяне на ново заглавие на
реферата то трябва да съдържа предимно ключови думи, които
ясно и точно да отразяват съдържанието на документа.
Като правило заглавната част на а трябва да започва
със заглавието, а след него да се отразяват останалите елементи
от библиографското описание [bibliographic description, entry)
на реферирания документ.
Възможни са два варианта:
1. Ако реферираният документ е публикуван на български език
и неговото заглавие се използва като заглавие на а, това
заглавие се изпуска в библиографското описание, т. е. то се по-
явява само един път, и то като заглавие на а по следна-
та схема:
| Заглавие на а. Автор. Библиографско описание без заглавието на а
Пример:
Библиографията - обект на интерес п предмет на познанието /
80
трейдер
Ю.// Библиография. 1998. № 2.
с
48-56.
2. Ако заглавието на а не съвпада със заглавието на ре-
Лерирания документ и когг.то доклтментите сп на чужд
език, се дава
пълното библиографско описание след заглавието на а по
следната схема:
Заглавие на а, различно от заглшнето
на документа
Заглавието на документа
Автор. Пълно библиогра(|«ко описание на реферирання документ.
______________________
|
Примери:
Телсработа н библиотеки.
Teleworking and libraries / Deider
Clemens//FID News Bui!.-
1997-47,
N=11-12, 284-288 p. англ.
Делова среда и затруднения при проникването
на новата фир-
ма на пазара:
доказателство от международни данни. Business
Environment and Firm Entry:
Evidence from International Data, Leora
Klapper. Luc Laeven
и Raghuram Rajan,
World Bank
Policy Research Working Paper No.: 3232, March 3, 2004 (англ.)
Причините да се даде предимство на заглавието, а не на автора, са,
че и се правят на всички видове документи, но те са особено
необходими за научната и техническата литература. Там изследвания-
та обикновено са резултат от труда на големи научни колективи и пот-
ребителят се интересува предимно от институциите, в които са из-
вършени изследванията и работят авторите, или от новите теми, които
са разработили.
4.2 Изисквания към ивната (основната) част
ивната (основната) част трябва да отразява:
1) обекта, т. е. темата, предмета, характера и целта на работата;
2) използваните методи - те се описват ако са нови или доста-
тъчно интересни;
3) постигнатите конкретни резултати - посочват се конкрет-
ните резултати, които имат значение и са важни за решаването
на практически задачи;
4) изводите, оценките, предложенията и други подобни, опи-
сани в реферирания документ;
81
5) областта на приложение.
При това основната част не трябва да се повтарят сведенията!
които се съдържат в заглавието и в библиографското описаний
на документа. Те трябва да се избягват. Добре е да се избягват?
излишните въвеждащи изрази, фрази, като например: авторъщ
на статията разглежда, изследва, описва...
Препоръчва се формули, таблици, илюстрации да се включг|
ват в а само ако без тях е невъзможно да се разкрие съ-|
държанието на документа, когато отразяват резултатите от из-jjj
вършената работа или облекчават възприемането на съдържа-i
нието на документа и съкращават неговия обем.
Фамилиите, наименованията на институциите, на изделията, "\
географските и собствените имена трябва да се изписват и щМ
сочват на езика на оригинала. Допуска се транскрибирането или, s
транслитерирането им, когато са на труднодостъпни езици.
Посочените по-горе изисквания се отнасят предимно за рефе- I
рата на научни документи, тъй като най-често това са рефери-
раните документи.
)
4.3. Изисквания към справочната част
Справочната част на а е от значение за неговото иден-
тифициране и към нейните елементи има определени изисква-
ния
ния.
ивного списание.
Приема се, че ако е добавена буква към цифровата индекса-
ция на а, тя означава вида на документа: К - книга, П -
патент, С - стандарт, Рец. - рецензия, Дис. - дисертация, Деп. -
депозиран ръкопис, Ж - ново списание и т. н.
Например:
3.59.22. К. Лингвистика и методика.
Сверлов В. С М., На-
ука, 1997. 321 с
3.59.645.
П.
Устройство за записване на информацията
[принтер, копирен или факс апарати]
Watanabe Funuko. Japan
3.59.701.
С.
БДС 2497-87. Библиографски данни в книгите
4.99.299. РЕЦ. Изчислителни системи в библиотеките.
Swihart Stanley, Computer systems in the libraries: a hand book
for managers and designers.
Когато ите се поместват в ивни издания, ре-
дакторите могат да използват препратки или да включват забе-
лежки.
Задължително е ите да са подписани от референта. С
това от една страна рефериращият излиза от анонимност и се
подчертава неговата отговорност, а от друга страна името на
референта може да даде известна представа за качествата на
а.
Препоръчва се ът да се съпровожда от класификаци-
онни индекси на една или няколко класификации и
информа-
ционни езици - Универсалната десетична класификация (УДК),
Международната патентна класификация (МПК), тезауруси,
рубрикатори и др.
Регистрационните номера на ите облекчават потреби-
телите при
намиране на търсените от тях и,
особено ко-
гато те са включени в
ивните издания или БД.
Напри-
мер: per.
№ 8.59.89 в РЖ ВИНИТИ
означава, че ът е
публикуван в брой 8 на 59 серия "Информатика" под
номер 89 в
82
83
Глава 5
ВИДОВЕ И
Дефинирането на термините и техните определения, както и
разработването на проблемите на класификационните форми
за преработка на научната информация и съответстващите й
документи, са въпроси, изискващи специално задълбочено из-
следване. В продължение на много години изследователите пред-
приемат различни опити за разработване на класификация на
ите върху основата на разнообразни признаци - доми-
ниране на определени функционални свойства, особености на
структурата, лингвистични характеристики, знаков обем и т. н.
(Симон, 1963). Няма съмнение, че в основата на определението
на процеса рефериране лежи методът за разкриване на съдър-
жанието на първичния документ. Но това не изключва най-тесни
връзки при изучаването на формата на преработването на научна-
та информация с изследванията на съдържанието и характера на
развитието на науката, научния процес като цяло, а също така
въпросите на научните връзки на съвременния етап от развитието
на науката, изучаването на отделните конкретни области и др.
Именно там лежи ключът за разбирането на формите, главните
параметри на областта, определянето на основните закономер-
ности, по които се осъществява процесът на рефериране.
В литературата се срещат много опити за детайлизиране на
понятието "". В този смисъл може да бъдат посочени
следните видове и:
1)
Обикновен
{conventional, bibliographical-data first,
informative abstract, mystery story),
при който на първо място се
посочват библиографските данни, а текстът, който се дава до-
пълнително към тях, информира за същността на работата, за
прилагани методи, за резултати и изводи.
2) , състоящ се най-вече от "тематични"'
изречения
{finding - oriented, topical
-
sentence -first, informative abstract).
84
Неговата основна функция е да ориентира потребителите при
търсенето на документи. За носители на информация се смятат
най-често новите сведения, съдържащи се в първата тематична
фраза. Посочват се също изводите и/или препоръките. Библио-
графските данни се фиксират в края на а.
3) {title first
), при който в началото се посочва наиме-
нованието на документа, допълнително се дават тематични
фрази,
ориентиращи читателя към новото в даден документ.
По-сериозна класификация може да се състави в съответст-
вие с определени критерии за класификация на ите, ко-
ито можем да разделим на първостепенни и второстепенни.
По първостепенните критерии ите могат да се типи-
зират по следния начин.
5.1.По функционално предназначение
По критерия функционално предназначение
ите се раз-
делят на две големи групи, в които степента на отразяване на
съдържанието на първичния документ е различна.
Информативен
{informative, informational,
comprehensive abstract),
който разкрива какво е изложено в до-
кумента.Това е , който може да се третира като доста-
тъчно пълен документ, съобщаващ определени сведения. Той
съдържа основните идеи на документа и фактическите данни.
В състава на такъв влизат най-важните положения от
документа, аргументацията на автора, сведения за приложени-
ето и използването, количествени данни, сведения за използва-
ните методи, оборудване и др. Този реферат може да се опреде-
ли като кратко изложение на основните данни, факти и изводи
от първичния документ, имащи ценен принос в общата система
От знания или полезни за определен кръг читатели. Информа-
тивният реферат включва основната фактографска информация
от първичния документ в аспектно изложение. Отговаря на
въпроса: какво се казва/говори в първоизточника?
85
Пример:
Библиотеката като научно понятие. Библиотека как научное
понятие./ Столяров Ю.Н. // Библ. дело на пороге 21 в.: Тез. докл. Я
съобщ. Междунар. научн. конф. Москва, 15-16 апр. 1998. ч. 1. М.
1998. с. 56-57. Рус.
Прието е библиотеката да се разглежда като информационно, кул-
турно и образователно учреждение. Фактически библиотечното учреж-
дение е частен случай на библиотеката като научно понятие. Извън
границите на библиотечното учреждение съществуват много голям брой
лични (частни, семейни, персонални) библиотеки с фондове, преви-
шаващи дори фондовете на библиотеките за обществено ползване и
удовлетворяващи повече от 80 % от населението с документална ин-
формация. Библиотеката следва да се разглежда като принадлежаща
на цялото общество, на негова част или на негов отделен член за оси-
гуряване с множество документи, съхраняване, формиране и предоста-
вяне на физически и или юридически лица документи за удовлетворя-
ване на техните информационни потребности. Предлага се същността
и информационната функция на библиотеката да се разграничат от
другите документално-комуникационни системи по различни харак-
теристики за множеството документи или документалния фонд.
Сфера за приложение на информативните и са преди
всичко ивните списания. Съображенията за приложе-
нието на информативните реферати в тези списания са:
> тези и позволяват информацията от документите,
намираща се в различни, а понякога и в единични издания, да
стане известна на широк кръг читатели;
► информативните и са едно от средствата за преодо-
ляване на езиковата бариера;
^ публикуването на информативните и е средство за
значително повишаване на оперативността при циркулиране на
информацията;
■>
информативните и са едно от средствата за намаля-
ване на загубите от информация, свързани с разсейването на
публикациите.
Подготовката на информативните и е сложен и трудо-
емък процес, който изисква от референта задълбочен смислов
86
анализ на текста, диференциран подход към различните състав-
ни части на първичния документ и квалифициран синтез на
информацията в новия вторичен продукт.
Индикативен
(indicative, descriptive abstract),
който
съобщава "за какво се говори" в първичния документ. Той
включва описание на основните положения от съдържанието
на първичния документ. Основната цел на индикативния рефе-
рат е да насочи читателя, да го уведоми за появата на съответ-
ната информация, да насочи вниманието му към важен доку-
мент. Съдържащата се в този вид и съществена инфор-
мация трябва да бъде достатъчна, за да може читателят да реши
въпроса за целесъобразността от запознаване с целия текст на
документа. Това е кратък , написан с цел да подпомогне
читателите да решат дали да се обръщат към първичния доку-
мент или да се задоволят само с изчитане на реферата. Индика-
тивният реферат показва основните аспекти на съдържанието
на първичния документ. Отговаря на въпроса: каква информа-
ция може да се намери в първоизточника, с каква степен на
пълнота тя е изложена.
Индикативният е основна форма за представяне на
първичния документ и по своята природа играе ролята на сиг-
нална информация. Използва се при системите за избирателно
разпространение на информацията, изпълняващи преди всич-
ко функции на сигнално информиране.
Своеобразна разновидност на индикативния намира
място в автоматизираните информационни системи. и-
те в такива системи се характеризират с определена ясна струк-
тура, включваща преди всичко индикативните признаци. Тези
признаци са белези за свит текст - допълнение към библиог-
рафското описание и ключовите думи, и имащ за цел да разкрие
най-важните формални и съдържателни аспекти на първичния
документ. Формалните признаци характеризират вида на доку-
мента, наличието на илюстративен материал и
особеностите на
изложението. Съдържателните индикативни признаци включ-
87
ват аспекта на разглеждане на въпроса, читателския адрес на
документа, числови парам"
ри, характеристика на устройства,
описание на методики, основ» и резултати. От индикативните ре-
ферати се формира информационният масив при дадено търсене.
Пример:
Още един път за социалната
роля па публичната библиотека.
Еще раз
о социальной
роли публичной библиотеки
/ Добрынина
НЕ.// Библ. дело на пороге 21 в.: Тез. докл. и съобщ. Междунар. на-
учн. конф. Москва. 15-16 апр. 1998. ч. 1. М. 1998. с. 33-35. Рус.
Характеризират се историческите стали на транс(1юрмацлята на пред.
ставата за ролята на публичните библиотеки в бившия СССР и в Ру-
сия. Сега библиотеките стават участници в информатизацията на об-
ществото. Този нов образ е резултат от изискванията на държавата и
най-вече на обществото. Дават се данни от социологическото изслед-
ване на оценката за ролята на масовата библиотека от нейните потре-
бители. Предлага се понятието "социална роля на библиотеката" да се
смята за ключово в йерархията на понятията "мисия", "значимост",
"функция" и се разяснява тяхното съдържание. Разкриват се и нак-
ратко се характеризират 5 основни функции, свързани с обслужването
на читателите (информационна, просветна, образователна, възпита-
телна, комуникативна).
Ако се опитаме да навлезем в теорията за разграничаване на
индикативния от информативния , трябва да имаме пред-
вид следното. Основните положения на теорията за комуника-
тивното разчленяване на изказването се свеждат до това, че в
изреченията на каквато и да е формална структура в съответст-
вие с конкретната ситуация на общуването и намеренията на
говорещия или пишещия се открояват два компонента: тема
(логико-граматически субект) - "за какво се говори в изказване-
то", и рема (логико-граматически предикат) - "какво" именно
се говори по дадена тема. Най-разпространената неформална
процедура, която позволява да се разграничат темата и ремата
на всяко конкретно изказване е формулиране на въпроса, на
който в дадения контекст отговаря разглежданото изказване.
Прието е да се смята, че такъв въпрос изразява комуникативно-
88
задание, изпълнявано от даденото изказване. Част от изказ-
ането, съхраняващо се във въпроса, съответства на темата, а
тази част, която не се използва във въпроса, означава какво имен-
но се говори в изказването и се определя като рема.
Например в следния текст:
(1) Всеки от модераторите е свързан
с
главния библиотекар
и
библиотекар, отговарящ за дадена област. {2) При това един
от модераторите е съединен
с
главния библиотекар чрез въз-
вратни функции.
Не е трудно да се установи, като се изхожда от изказването
(1), че изказването (2) в състава на дадения текст отговаря на
въпроса "по какъв начин един от модераторите е съединен с
главния библиотекар" и съответно се разчленява по следния
начин: [При това един от модераторите е съединен с главния
библиотекар] Т [чрез възвратни функции] R, където Т - тема, а
R - рема на изказването.
Наред с изказванията, чиито тема и рема присъстват експли-
цитно, съществуват и така наречените комуникативно нераз-
членени изказвания, целият лексико-семантичен състав на кои-
то представлява рема, която се отнася към предметите или явле-
нията, известни на адресата на речта от контекста или ситуаци-
ята. В много текстове на и практически въз основа на
контекста може да се възстанови темата на изказването.
Всяко изказване, с което не е свързано с тематическа връзка
нито едно от следващите изказвания, се нарича затворено. То-
гава може да се изведе следната закономерност: ако изказване
от индикативен тип в даден текст не е затворено, неговата ин-
дикативност се неутрализира. Тази закономерност позволява да
се формулират критериите за разграничаване на индикативния
и информативния .
Индикативен е този , в които всички затворени из-
казвания са индикативни. Като пример може да се посочи тек-
стът на следващия :
[Излагат се общите изисквания към организацията и конт-
89
i ' Г
рола на
библиотечната дейност в условията
на
пазарен мШ&
низъм]
Rr
[Разглеждат се различни технологии
на работает
на библиотечната система в пазарни условия]
R^,. [Показам
са схемите на действие на различните технологии]
R
Всички изказвания на дадения са индикативни и -Щ
ните теми не са изразени словесно. Всяко от тези изказвания1
!
свързано с една обща имплицитно изразена тема [TJ, чийто1
смисъл може да бъде формулиран с помощта на думи°от реф^
рирания документ. Схематично тематическата прогресия на да
|
дения има вида, показан на фиг. 6.
[Т.]
Фиг. б. Пример за
тематична прогресия в даден
Информативен
следва да се смята такъв , всички затЦ
ворени фрази на който са информативни. Пример за такъв ре*
ферат е посочен на фиг. 7:
| Фиг.
7.
Пример за
затворени информативни фрази
в
даден
|
[Схема,
осигуряваща контури
на равна
интензивност
на
ин-
дикаторите
на
морския ехолот,]Т^ [позволява
да се получи
силна
контрастност на сигналите.
]
R, [Изменението
на
праговото
равнище в такава
схема]
Т2
[става по
десетична
степенна ска-
ла по
10
дб за
приемници
с линейна
амплитудна
характеристи-
ка.]
Rj [Това]
Т3
[позволява
да
се увеличи различимостта
на
метеообразуванията]
R3
:
90
За определяне на индикативните изказвания със словесно из-
разяване на темата е нужно в а да се намира поне една
от изредените в списък № 1 думи. За индикативните изказва-
ния, нямащи словесно изразяване на темата, най-характерни са
сказуемите (и техните деривационни понятия) от списък № 2.
Списък № 1
Като информативни се дефинират всички изказвания, които
не са били определени като индикативни (Федосюк, 1978).
Посочени са отделни примери за индикативен и за информа-
тивен .
Пример за индикативен :
Критерии
за оценка на извличане фактографски
данни.
Bewertungskriterien fur die Extraction faktograpliischer Angaben. Scheller
B. //Doc/Inf.Schriftenr. Inst. Informationswiss. Ertindungsw.und recht
Techn. Hosch. Ilmenau.l981,N=54/l,p. 167-176 (нем).
Обсъждат се
понятията "пълнота" и "степен на съответствие" на
извличане на фактически сведения от текстове. Анализират се
факти-
ческите данни, неподлежащи на извличане. Дават се
разчети на
91
.._
плътността на фактическото съдържание (брой факти на единица обещ
от текста) на различни видове информационни съобщения. Разглелс.
до се
зависимостта на пълнотата на извличане от обема на текста
Библ. 3
А.Б.
Пример за информативен :
Автоматизирано извличане на фактографска информация.
Automatische Faklenextraktion. Mater Erich.//Z. Phonet. Spraclnviss.aund
Kommunikationsforsch. 1983.36,N=6.p.677-683. (нем. Рез. англ)
Методите за анализ, които следва да се прилагат за извличане на
фактографски данни (ФД) рт текста, са съобразени с лингвистичната
информация и равнището на анализа. Като цяло ФД могат да се ха-
рактеризират като изказвания, състоящи се от името на обекта и под-
чинения му признак. В зависимост от начина на изразяване на този
признак се различават ФД, определени количествено, и ФД. определе-
ни качествено.
По резултатите на изследването се прави извод, че при автоматизи-
раното извличане на ФД може да се мине с минимален брой линг-
вистични правила, като се прави сравнение с елементите на текста със
зададен набор от модели на равнището на граф и верига от графове. В
най-голяма степен този извод е валиден за ФД, които се открояват по
наличие на последователност от цифри след името. Библ. 4.
Авто
5.2 По читателско предназначение
По критерия читателско предназначение
или тематична
структура на текста
ите биват следните три вида:
1) Общ
(general, common)
-
съдържа информация, която може
да бъде използвана от широк кръг потребители в определена
област на знанието. Например:
Ссмипогов, Б. И. Методическа принципи на оценката на резул-
татите в разчетите на соцпалноикономическата ефективност от
новата информационна техника. // Вопр. информ. теории и
прак-
тики. 1986, №54, с. 118-138 (рус).
Разглеждат се методическите принципи за оценката на социалните
92
резултати в разчетите на социално-икономическата ефективност от
новата информационна техника. Анализират се начините за построя-
ване на множества социално-икономически резултати, отчитани в раз-
четите. Обсъждат се подходи към анализа на натурално-веществените
резултати от прилагането на формулата за икономически разходи на
обществен труд. Дават се методите за оценка на допълнителните со-
циални резултати в разчетите на социално-икономическата ефектив-
ност. Дава се общата последователност за определяне на нормативите
за разходи на постигането на тези резултати.
Съблюдаването на пред-
ложените принципи в разчетите ще спомага за провеждане на практи-
чески разчети и усъвършенстване на информационното осигуряване.
Библ. 15.
П.Т.
2)
Специализиран (целеви) (specialized)
-
той удовлетворя-
ва определени информационни потребности на определен кръг
потребители.
3)
Ориентиращ
(slanted abstract)
- съдържа информация с
ориентиране към определена дисциплина, проблем или род дей-
ност (промишлена, медицинска, държавна). При това особено
внимание се обръща на прилагането на методи, оборудване,
специфичност на аспекта за получаване на данни и др.
Пример:
A new classroom for environmental education.
Нагледно обучение
по околна
среда. D. Hall. Park
&
Recreation.
12,1987, N=
2, p.
36-
45 (англ.
Рез. нем).
В САЩ се създават програми за обучение по проблемите на околна-
та среда в
училищата. Освен използването на традиционната класна
стая новите програми използват специално създадените центрове за
обучение по околна среда в места, където могат да се изучават еколо-
гичните процеси. Това са обикновено паркове, музеи, ферми, зоологи-
чески градини, заводи и пречиствателни станции за отпадъчни води.
Възможностите за използването на пречиствателните станции за обу-
чение на учащите се нарастват с практическата реализация на чл. 201
от Федералния закон за контрол върху замърсяването. Библ. 15.
Д.Ц.
93
5. 3 По начин на разкриване на съдържанието
ите могат да се групират и по второстепенни критерии ■
По начин на разкриване на съдържанието на първичния
документ, ите биват:
1)
Конспективен
(synoptic)
- при него съставителят
съкратено и последователно разкрива съдържанието на целия''
първичен документ.
Пример:
Числен метод за кинематически анализ на зъбчат механизъм. •'
Върбанов X. И., Л. Гелман. //Теорет. и нрнл. Мех. 1992, № 4, щ
17-22. (бълг.).
Предлага се числен метод за кинематичен анализ на зъбчат механи-.
зъм с предавка. Профилът на предавката е даден в таблица. Методът
отчита специфичните особености на работата на ЕЦВМ и позволява
получаването
на значения за функции на положението, ъгловата ско-
рост и ъгъла на ускорение на зъбчатото колело на механизма с необхо-
димата точност. Библ. 4.
Авто
2) Проблемно-ориентиран
(oriented)
- вниманието
се насочва върху подбора на отделни фрагменти по темата, проб-
лема или предмета на изследването.
Пример:
Грендапте В.А. Технико-икоиомпчески анализ на конкурира-
щи технологии за съхраняване на документи (на примера на САШ
и Япония). // Вопр. ннфор. теории и практики. 1896, № 54, с 92-
105 (рус).
На основата на технико-икономическия анализ на тенденциите в
развитието на различни технологии за съхраняване на документи (пре-
ди всичко в САЩ и Япония) се разглеждат възможностите за разши-
ряване на сферата на приложение на технологиите на микрофилмира-
нето, определят се областите на най-ефективното му използване. Раз-
глеждат се технико-икономическите характеристики на микрофилми-
рането и другите технологии и области, в които е възможна конкурен-
ция между тях. Описват се основните насоки за създаване на системи
с интефирани технологии за съхраняване на документи. Дават се данни
94
за развитието на пазара на миктрофафията. Особено внимание се от-
деля на тенденциите за развитие на една от най-новите форми на елек-
тронно съхраняване - оптическите дискове. Библ.6.
Авто
5. 4. По обхват на реферирания
документ
По обхват на реферираните документи ите биват:
1)
Монографичен
{monographic)
се нарича ът, съста-
вен в резултат на рефериране на монографичен документ. Този
се нарича още еднодокументов.
Пример:
Равновесные ориентации спутника с роторами. Равновесни ори-
ентации на спътник с ротори. Анчев, А. София, БАН, 1992, бълг.
Рез. рус., англ.
Изследват се положенията на относителното равновесие (равновесни
ориентации) на спътник с ротори (спътник-хидростат) по отношение
към орбиталната координатна система. Намерено е многообразието
от възможни положения на относителното равновесие на спътника с
равномерно завъртващи се ротори или със свободни ротори, чийто
център на тежестта се движи по кръгова орбита в нютоново централ-
но поле на сили с постоянна ъглова скорост. В това многообразие са
определени еднопараметрични класове равновесни ориентации, има-
щи самостоятелно значение. Решена е задачата за определяне момен-
та на силите, действащи на роторите. Получени и изследвани са доста-
тъчно условия за устойчивост на равновесните ориентации на посоче-
ните класове. Доказана е възможността за осъществяване на преори-
ентация на спътника само при подходящо управление на роторите.
Наред с получените резултати авторът е изложил и резултати, получе-
ни от други изследователи в тази област. Библ. 135.
П. Пару шев
2)
Своден
(composite, union),
който съдържа сведения по една
тема, но е съставен в резултат на рефериране на група докумен-
ти, както публикувани, така и непубликувани. Сводният рефе-
рат може да се разглежда като сводна аналитична характеристи-
ка на определено съдържание на документи: по една тема или
95
проблем; на произведения на даден(и) автор(и); на един или
няколко езика; на определен хронологичен период. Критерий за
подбора може да бъде каквато и да е характеристика на първич-
ния документ. Семиотичните форми на а също могат да
бъдат различни - текстови, илюстративни, таблични или ком-
бинация от изредените. Сводният не винаги трябва да
има характер на свързано литературно произведение. Той може
да представлява определен подбор на подбрани реферати. Та-
кива реферати се използват в реферативните указатели, списъ-
ци, картотеки, критико-библиографските речници и др.
Пример:
Лингвистика и методика: Мсжвуз. сб. науч. тр. /Владимир, гос.
ун-т./ Ред. Марычева Е. П.- Владимир: шд.-во Гос. ун-та, 1997,-
195 c.-ISBN 589368-061-8.
Сборникът включва статии, разглеждащи определени въпроси по
философско-аналитична. лингвистична и методическа насока. Фило-
софско-лингвистичната насока е посветена на системния анализ в об-
ластта на лингвистиката, философското осмисляне на проблемите на
науката като цяло. В лингвистичната насока са написани статии, обх-
ващащи проблемите на семантиката, лексикологията, културологията,
фразеологията, стилистиката. Методическата насока включва пробле-
мите на тестирането, прилагането на ЕИМ, нови подходи към изуча-
ването на граматиката и превода.
3) Аспектен
{aspect).
Той отразява съдържанието на
документа от определен аспект, като не обхваща цялостното съ-
държание на реферирания документ. За него се говори като за проб-
лемно-ориентиран . Ако при съставянето му се използват
няколко документа, той се нарича своден аспектен .
Пример:
О некоторых философских аспектах библиотековедения / Ива-
нов А.Ю. //Библиотековедение. 1997. № 5-6. с. 53-65. Рус.
От гледна точка на библиотекаря практик се разглеждат философ-
ските аспекти на библиотечного дело, свързани с такива елементи на
библиотечната система като книга (документ) в качеството на носител
на информация, потребители на информация (читатели), комуника-
тивни връзки, възникващи при търсенето на информация, и библио-
96
течни работници, които осъществяват тези връзки. В хода на изложе-
нието се цитират гледните точки на много съвременни и по-ранни руски
библиотсковеди и философи. Библ. 24.
Л. Р.
4) Фрагмептеп (fragment)
се използва в случаите,
когато в първичния документ могат да се отделят част, раздел,
фрагмент, отразяващи информационната същност на докумен-
та
или съответстващи на «поста вената задача при рефериране-
то.Такива фрагменти могат да бъдат отделни елементи от спра-
вочния апарат, отделните структурни елементи на документа,
илюстративният апарат. Той се съставя и при документи с го-
лям обем, съдържащи разнообразна, многопрофилна в тематич-
но отношение информация, като обхваща само отделни части -
глава, раздел, подраздел и т. н.
Пример:
Мстадашш, пълнота
на търсенето
п и: винаги ли рефе-
ратите надеждно отразяват ценността
на документа? Metadata,
recail and abstracts: Can abstracts ever be reliable indicators of
document value? / Wheatley A. // Asiib. proc. 1997, vol. 49. N=8, p.
206-213.
Изучават се ите в 7 предметни търсещи системи на Интер-
нет (Eurofcrret, Excit, Infoseek, Lycos Top 5%, Magrllan, WebCrawIer,
Yahoo!), пет предметни шлюзове (ADAM, EEVL, NetFirst, OMNI,
SOSIG) и три интерактивни БД ( ERIC, ISI, LISA). Определят се тех-
ните физически характеристики (обща дължина, дължина на думите
и изреченията, оценка за четене), пълнота на отразяване на предмет-
ното съдържание на документите, отразяване на допълнителни или
специални аспекти на оригиналния документ (библиография, табли-
ци, формули, рисунки, географски ограничения на съдържанието на
документа). Сред ите за отделните видове документални из-
точници са открити както значителни различия, така и устойчиви чер-
ти на сходство. ите в търсещите системи на Интернет обикно-
вено са най-кратки, а в интерактивните БД - най-дълги. ите в
двете категории са най-информативни, но степента на отразяване на
такива характеристики като таблици, библиография и географски ог-
раничения е доста ниска. Рефератите в шлюзовете на Интернет са най-
97
задоволителни. Обсъжда се търсенето на ите в мрежата и ро-
лята на техни подобни аналози. Табл. 6. Библ. 17. По резюме
5. 5 По съдържателна структура на информацията
По съдържателната структура на информацията ите
се
разделят на:
1) Фактографски (factographic),
който отразява ре-
алните събития, изделия, материали, технологически процеси,
конкретен производствен опит и др.
Пример.
Новата система NAISS за поддържането на реферирането
и ин-
,
декспрансто /Iwashima
Mari. Onrain kensaku.
1996, vol. 17. 1-2, p.
10-17. Яп. Рез.на англ.
В Японския център за научна и техническа информация е разрабо-
тена нова система NAISS за поддържане на процесите на рефериране-
то и индексирането, в частност за поддържане на създаването на БД и
операциите при въвеждането. В резултат на това процесите трябва да
станат по-системни, да се подобри ефективността на труда, да се по-
виши качеството на БД, да се ускори подготовката на отчетите и се
съкратят разходите. Системата е въведена в действие от 1994 г. Пред-
лага се нейното кратко описание. Ил. 7. Библ. 2. По резюме
2) Концептографски (conceptographic)
,
разкриващ
теории, идеи,- хипотези, методи и др.
Пример:
Към въпроса за съотношението на книговедската и
документог-
рафската концепции на библиографията. ПерспелкинаА.
Библ. дело
на пороги
21 в. Москва. 1998.
с
47-58. Рус.
Двете посочени концепции имат различни представи за границите,
състава и задачите на библиографската дейност, за общата структура
на библиографията като обществено явление. Но принципни разли-
чия между тях няма: те се отнасят между себе си като по-тясно и по-
широко понятие. Разглеждат се особеностите на двете концепции и се
прави обоснована хипотеза за използване на системния подход за раз-
криване на техните методологически и специално-научни страни, като
се определя тяхната специфика. Е.К.
98
5. 6 По степен на свиване на текста
По степен на свиване на текста на първичния документ рефе-
ратите биват:
1)
Анкетен (skeleton, questionary abstract),
съставен
по стандартизирана схема с предварително съставена анкета.
Този по същество представлява съвкупност от отгово-
ри на предварително формулирани въпроси. Ролята на въпроси
могат да играят отделните тематични аспекти или конкретни
запитвания на потребителите. Семиотичните форми ка
този
могат да бъдат най-различни - във вид на свързан текст,
телеграфен стил, таблици и т. н. Най-ефективно при решаване-
то на информационните задачи на търсенето в такива случаи е
описанието на социална информация, когато е важно да се пред-
ставят стандартизирани, унифицирани структури. Затова по
принцип се използва обща еднотипна анкета.
2)
Схематичен (schematic).
Особеността на този вид
и е почти пълното отсъствие на текстова информация в
собствено ивната част. В реферата обикновено се дават
формули на химически съединения или се представят символ-
но структури на материали и др. Този реферат се използва за
по-голяма нагледност, облекчаване на възприемането, анализа,
оценката, повишаването на информативността. Илюстрацията
може да бъде заимствана от първичния документ или да бъде
направена на базата на преработен текстов или илюстративен
материал. Графики, диаграми, формули са най-ефективни при
отразяването на количествените зависимости в документалната
информация. Рисунки, чертежи, фотографии имат по-конкрет-
но предназначение, тъй като са по-ефективни при отразяването
на качествените зависимости в документалната информация.
Пример:
1.51.123. Патентната информация - информационен ресурс. Ар-
сенова, И. ИНСО, 1994, № 7-8,
с
6-9
(бълг).
Показани са различни източници на патентна информация.
99
3) Телеграфен (telegraphic)
-
формализиран рефе-
рат, външният вид на който съответства на телеграфния стил.
Съдържанието му се състои от кратки изречения или набор от
ключови думи. Използва се за констатация на наличието на оп-
ределени сведения от анализиран документ, допълващи библи-
ографското описание.
Съдържателната част на такъв може да се състои от
набор от ключови думи, изреждане на цифрови данни, характе-
ристики, оформени във вид на изрази, но без свързващи уводни
думи и др.
Пример:
04.05-13Б.106 Аппроксимация частными суммами рядов Фурье
на одномерном и двумерном торах. Approximation by the partial
sums of Fourier series on the one- and two-dimensional torus. Morlci
F. Functions, Series, Operators: Alexits Memorial Conference, Budapest,
Aug.
9-13, 1999.
Budapest: Janos Bolyai Math. Soc. 2002, p. 297-
319. Англ.
100
В основном, обзорная статья по проблеме аппроксимации суммами
фурье ограниченных функций из /Л, функций с ограниченной вариа-
цией, сопряженных функций с ограниченной вариацией одной и двух
переменных. Во многих оценках используется величина осцилляции
по отрезкам, на которые разбивается основной интервал. Если fSnif,
х
у
— частные суммы ряда Фурье функции.Ддг) и x(t) =J{x " t) =J[x
+ t)
"2f[x\
то osc(e, /) = supfle (t)
"
е (/_)| : /, {_ е //
Для функции двух переменных^*, у)
ex,v(f,
и,
v)
=ЛХ
" "•
У
"
v
)
+
ЛХ
|