петя Иванова ИСТОРИЯ НА БУРГАСКИЯ БАЛЕТ Петя Иванова III курс, специалност ‘Балетна педагогика’ АМТИИ Пловдив 2008 год. Колко по- лесно е да се танцува.... А сега трябва да пиша . Да , обаче, когато Бог е раздавал талант на хората, на мен определено е пропуснал да дари дар слово. А темата е прекрасна – ‘История и хронология на Бургаския балет’. И как се започва такъв ? Според мен отговорът може да е само един.... Дора Вариева Със срам си признавам, че аз за пръв път чух това име, когато през 2002 година Доц. Хикмед Мехмедов / който вече 10 години е директор на балета и главен балетмайстор в Бургаската опера / предложи и това стана реалност нашата балетна зала да носи това име. Кръстиха залата на името на Дора Вариева и тогава над огледалата се появи нейния портрет. Господи колко е красива! Значи тя е тази, която за пръв път е затанцувала класически балет в Бургас! Значи благодарение на нея и аз сега танцувам? Коя е Дора Вариева? Имах огромно желание да я посетя в дома и и да чуя лично от нея историята. За съжаление тя е вече на преклонна възраст и в не добро здраве. Посъветваха ме да не я безпокоя. И така. За мое съжаление трябваше да се задоволя с информацията в градската библиотека. Благодаря на всички журналисти и писатели, които са обърнали поглед към нашето изкуство и са съхранили за поколенията историята на бургаския балет. Родена на 23 януари 1923 г. в Бургас, Дора Вариева първо се запознава с танците от филмите, които гледа с по-големите си сестри, а след това имитира всичко, което е видяла – валс, казачок, моряшки танци. През този период в България е силно развита дейността на дружествата ‘Юнак’ и в Бургас се подготвят с голяма сериозност за различните им прояви. Естествено, изключително запаленапо танците, Дора е записана в местното дружество ‘Юнак’. Всяко лято децата се събират в градската градина и учителите им поставят различни концертни номера. Накрая се сглобява програмата- учениците от всички училища са на големия площад, свири военна музика, децата играят, а майките им се радват, насядали на пейките около тях. Дора все по-често пуска грамофона и импровизира. В училище също по три пъти в седмицата ги занимават с танци училите по физкултура. Докато веднъж в четвърти клас не идва една руска учителка от руското училище и предлага да им направи танц. Избираси най-танцувалните деца и ги разпределя в две групи. Накрая състава е готов, но Дора не е в нито една от групите. Разплакана, тя пита: ‘Ами аз?’, а учителката спокойно отговаря: ‘Ти ще бъдеш солистката’. Така Дора става солистка във валс на цветята, който танцуват на продукцията по случай завършването на четвърти клас – това е всъщност и първата и среща с класическия танц. Срещу училището и е имало работнически клуб със собствена сцена и голям салон. Там се провеждат прегледи на училищните програми, а избраните се представят в големия театър ‘Адриана Будевска’. По време на представленията в гимназията танците се поставят от Сия Костова. Според Дора Вариева тя е човек с голямя фантазия. ‘Мисля, че от нея съм взела тази творческа фантазия’. За пръв път танцува в истинско професионално представление в театъра по покана на тогавашния директор Георги Костов. Там в спектакъла ‘Силата на мрака’ танцуват елфи под хореографията на съпругата на един от артистите – Пенка Мандаджиева. След това идват и трепетите от предстоящия абитуриентски бал. Роклите са готови и всички очакват с нетърпение радостната вечер. Но ден преди бала баща и е покосен от инфаркт – край на безоблачното детство. Въпреки страстта по танците Дора е и отлична ученичка, но след смъртта на баща и, майка и я моли да учи по-кратко, защото не може да я издържа. През 1942 г. тя постъпва в Институтаза детски учителки в София. Там наред с педагогическите дисциплини изучавати пластика и ритмика, която се води от Фео Мустакова. За да можеда получи допълнителни занимания по танц, Дора се записва в нейната балетна школа. Малко по-късно, през втората годинаот следването си, Дора се запознава с Анастас Петров и той лично я кани да посещава и неговата балетна школа. Така постепено знанията и за балет се систематизират и получават нужната професионална подкрепа. Със същата страст и любов тя изучава и български народни танци, защото за нея танцът е удоволствие от движението на тялото, независимо в какъв стил ще бъде изпълнен. След като завършва института в София, Дора се завръща в Бургас и работи като детска учителка. Децата много я обичат, но нейното сърце все я тегли къ танците. Затова в работата си с малчуганите тя включва и танцови постановки. С две от тях ‘Ръченица’ и ‘Тръгнала Румяна за вода студена’ ( нейна хореография ) – се явяват на фестивал в София през 1947 г.и много ги харесват. През същата година посещава курс за народни танци в София, след който участва в национален фестивал за народни танци и след като печели първо място за награда е изпратена на фестивал в Берлин. Следват още два курса в София през 1949 и 1950 година, по време на които тя научава около 500 хора. Освен български танци, там тя учи и руски танци под ръководството на Димитър Константинов от операта, а Лили Берон ги запознава с основата на класическия екзерсис. След курсовете поема ръководството на Представителния танцов състав на профсъюзите в Бургас, създава и балетна школа към пионерския дом в града, подготвя свои ученици за театрални спектакли, детски утра и утра на приказките. През 1949 г. се омъжва за Стефан Стоянов, дипломиран учител по физкултура в Италия. За съжаление обаче две деца поред не се задържат. Въпреки това съдбата е благосклонна. По това време в Бургас гостува Старозагорската опера с балета ‘Куклената фея’, в който участва сестрата на мъжа и Ани Стоянова. Тя и предлага да се кандидатира за балерина Стара Загора. Смяната на климата би и се отразил добре и тя се явява на конкурс – в коисията са хореографите Анна Воробьова и Асен Манлов, които оценяват високо танцовите и импровизации и я приемат. Така между 1952 и 1955 г. Дора е балерина в Старозагорската опера и изцяло секонкретизира върху класическия балетен танц. Всекидневния екзерсис пък шлифова напълно и нейната класическа техника. Има щастиета да работи с Асен Манолов, който по това време хореограф в Стара Загора. Участва в неговите спектакли ‘ Бахчисарайски фонтан’, ‘Съперници’, ‘Болеро’, както и в танцовите сцени към оперите ‘Волният вятър’ и ‘Фауст’. Танцува и в ‘Куклената фея’ и ‘Копелия’ на Анна Воробьова. Осново е в ансамблите, но от време на време танцува и солови партии. На 19 април 1953 г. е премиерата на балета ‘Съперници’. Дора е отново в ансамбъл, но в нея назрява идеята, че един ден ще постави този спектакъл в Бургас и затова запомня и записва всичко. Докато танцува в Стара Загора, посещава курс за балетни педагози в София, в който преподаватизявените солисти на Софийска опера – Нина Кираджиева, Петър Торнев, Лили Берон. Получава дипло за балетен педагого. А когато научава за създаването на Бургаската самодейна опера, тя напуска Старозагорската опера, своя утвърден статут на балерина и се завръща в родния си град, за да пренесе там идеята за професионално балетно изкуство. Но в Бургас е изправена пред сериозно предизвикателство – назначена е за педагог и ръководител на балета. Да обаче балет няма. Тя трябва сама да подбере и обучи хора с подходчщи заложби, за да създаде професионално балетно ядро. Тя трябва да е едновремено изпълнител, педагог и хореограф на бъдещите танцови постановки. При всички курсове, които е посещавала и завършила, всички изявени педагози, с които е работила, практиката в Стара Загора – всичко това помага на Дора Вариева да се справи блестящо с предизвикателството. Всъщност, когато се завръща в Бургас, вече съществува балетна школа към Дома на транспортните работници с ръководител Мария Аврамова. С нейни възпитаници е поставена първата постановка на Бургаската опера – ‘Травията’ ( 1955 ). Дора поемамястото на Мария Аврамова в школата, а тя оства като солистка на балета. Едновремено с това Дора организира школа към Градския съвет с деца от първи и втори клас. Създава и балетно студио към операта – подпира деца от гимназия и прогимназия и прави по дваекзерсиса на ден, заради различните смени на учениците. Успоредно поставя и танците към оперните спектакли. Началото е естествено трудно. Танците в операта ‘Продадена невеста’ са били такива, че всеки с малко движенческа култура може да ги изиграе. Не са балетни. Тя самата е солистка с Калчо Нанев. Участват 5 – 6 двойки. Хубави фигури, артистично излъчване – танцували са и са работили с много желание и изключителен ентусиазъм. Следва ‘Ако бях цар’ ( 1957 ). Хореограф е Анастас Петров, а солистка Дора Вариева. Няколко месеца по-късно е премиерата на операта ‘Аршин Мал Алан‘ ( 18 юни 1957 ). Хореограф е Дора Вариева, а поради стесненото сценично пространство,танцовия съставът е сведен до осем души. Спектакли, репетиции, премиери – така изинават почти две години. Съставът е укрепнал, изборът на персонажи е по-богат. Дошъл е моментът за самостоятелна балетна постановка. ‘Съперници’ от Хертел – мечтата на Дора Вариева. Като последователност на номерата и структура на спектакъла, Дора се придържа към постановката, в която е танцувала в Стара Загора, но като хореографси текст я изгражда по свой начин. Въпреки, че за нея Асен Манолов е пример за хореограф, тя се съобразява с потенцяла и възможностите на балетния състав и е много премерена, предварително подготвена с всеки детайл. Вечер съчинява стъпките, сутрин ги пробва пред огледалата в залата и такапреценя кое става и кое не. Толкова много се вдъхновява, че и костюмите измисля сама, а шивачките се съобразяват с нея. Освен това театърът не разполага и с реквизит. Дора изнася всички чинии на баба си от вкъщи. На всяка репетиция троши по една, а за сцената с простирането е пренесла всички чаршафи, възглавници и покривки. Премиерата на ‘Съперници’ в Бургас е на 31 май 1958 г. Солистките Дора Вариева ( Лиза, селянка ), Христина Кирова ( Лиза, госпожица ), Виолета Пенчева ( шивачка ) и Марселина танцуват на палци – знак за пораснали професионални умения в областта на класическия танц. Солисти са Калчо Нанев ( Колен ) и Стоян Грънчаров ( Мишо ). Участват още Георги Сливков, Георги Георгиев и др. Очертава се един немалък състав от подготвени танцьори. Но колко е трудно да се организира спектакъл, когато артистите не са на щат и трябва да се грижат и за своята прехрана...През тези години в Стара Загора, Русе, Варна и Пловдив оперните театри са вече одържавени и имат осигурени щатни бройки за балени изпълнители и хореографи. Докато в Бургас това се постига благодарение на ентусиазма и всеотдайността на Дора Вариева и на изпълнителите, които работят на доброволни начала, без заплати и без предвидени средства за балетни спектакли. Поради тази причина първата балетна постановка в Бургаската самодейна опера оства и едиствена до одържавяването и. Следват много оперни заглавия, в които Дора Вариева поставя танцовите сцени. Последно танцува в ‘Гергана’ ( 9 декември 1958 ) и ‘Продадена невеста’. И от там нататък край. Вижда, че вече има по-добри и млади от нея. Танците в операта ‘Евгений Онегин’ се реализират от Асен Манолов, тъй като в това време ( 1960 ) Дора Вариева става майка – нейна голяма мечта. В края на 1961 г. след неуморимите усилия и настоявания на Дора Вариева в състава на Бургаската самодейна опера най- после разкриват щатни бройки за балетни артисти- за пет балерини и петима балетисти. Но поради липса на средства в деня на премиерата на ‘Травията’ ( 30 юни 1964 ), когато танците вече са готови, този щат е съкратен. Обидени от това балерините не се явяват на спектакъл и Дора Вариева трябва сама да танцува импровизирайки буквално на самия спектакъл. В последвалите заглавия Дора Вариева отново работи с нещатни балетисти. През целия си път на ръководител и хореограф тя не забравя и необходимостта от самостоятелни изяви на балета. В края на 1960 г. поставя тематичен концерт ‘Песни итанци на народите’. През 1965 г. поставя ‘Унгарски танц’ от Лист, ‘Умиращият лебед’ от Сен Санс, фрагмент от ‘Лебедово езеро’. С тяк, както и с танците от операта’Хубавата Елена’ се явява на преглед на художествената самодейност в Пловдив, където получава специална похвала от председателя на журито- Петър Луканов. Но до цялостна балетна творба повече не се стига. Интересно е, че след като поставя ‘Съперници’, Дора Вариева повече не посяга към познатите и спектакли от Сатозагорската опера, въпреки че в някои от тях е играла дори и солови роли. Явно си дава сметка, цхе съставът не е все още на нужното професионално ниво. А и трудностите да се организират артисти, които не са ангажирани на щатна работа в театъра, не са за пренебрегване – при тези условия усилията за създаване и поддържане на балетна творба са непосилни. И така до 1972 г., когато Бургаската самодейна опера е най-после одържавена. В този момент балетното звено се гради от 32 души, макар да не са на щат, а само привличани за постановки. Във връзка с ‘професионализирането’ на балета ръководството на операта кани за педагог и хореограф примабалерината от Софийската опера Люба Колчакова, която провежда изпит и набира нужния и състав. Назначениса обаче едва 5 балерини. Дора Вариева остава като помощник. До пенсионирането си през 1979 г. Дора Вариева повече не поставя в одържавената Бургаска опера. За кратко Люба Колчакова реализира танците в ‘Евгений Онегин’ (1973) / За тази постановка критиката е доста остра. Защото е трудно да се приеме за балет разхождането на 5 балерини по сцената. През 1960 г. самодейната опера поставя ‘Евгений Онегин’. Как тогава е бил създаден добер кордебалет само от самодейци?- висока оценка за дейността на Дора Вариева / и Балетен концерт ( 1975 ). Макар вече да не ръководи балетната трупа в операта, Дова Вариева продължава да се занимава с балет. За да помогне за развитиети на любимито си изкуство в Бургас, тя оглавява танцовата школа към Дома на транспортните работници, голяма и малка група в профсъюзния дом, както и балета на пионерския дом. Нейни ученици участват в балетни спектакли на операта. С тях тя пътува на фестивали, за които поставя много и интересни танци. Нейни възпитаници са артисти в професионални театри в страната. Сред ученичките и е Пенка Василева, която постъпва в Старозагорския балет направо като солистка. От Бургас в Стара Загора отива и Христо Златев. При нея учи и Стоян Георгиев – балетист в Русе и хореограф впоследствие. ‘Изисквах от учениците си много, но и успявах да бъда търпелива. Не им се карах, за да не убивам духа и любовта им към балета. Когато си груб, резултатът никога не е положителен. Аз ги насърчавах и мисля, че затова идваха. Насаждах им любов и виждах как те се влюбват в танца...’ Това каква Дора Вариева за своята педагогическа работа. За принос в популяризирането на балетното изкуство тя получава много награди и отличия, включително и два ордена ‘Кирил и Методий’ – II и III степен. Защото с голямата си любов, всеотдайност и труд Дора Вариева открива за Бургас балета и запалва неговия огън в сърцата на поколения ученици и артисти. След Дора Вариева и Люба Колчакова във вече одържавената бургаска опера от 1975 до 1980 г. хореограф е Димо Врубел. Той поставя ‘Рапсодия в синьо’ ( 1976 ) на Гершуин, ‘Шехерезада’ (1976) на Римски- Корсаков, ‘Виенска любов’ (1977) на Щраус, ‘Бахчисарайски фонтан’ (1979) на Асафиев. Нов етап в развитието на Бургаския балет се отбелязва с премиерата на балета ‘Копелия’ (1981), хореография отново на Люба Колчакова. Като първа българска балерина от средата на 40-те до 60-те години, Колчакова е създала ярка галерия от образи и е сред първите представители на родното ни балетно изкуство, извоювали международен престиж. Дълги години Люба Колчакова е педагог и художествен ръководител на Държавното хореографско училище. Този и опит полага началото на професионалното балетно изкуство в Бургас. Завръщането и в колектива се смята за етап в развитието му, а ‘Копелия’ е плод на превъплащението наКолчакова като хореограф и режисьор. Спектакълът е запомнящ се и благодарение на наситеното с артистичност и висок професионализъм изпълнение на балетистите – Елзе Генова, Пенка Конарова, Светлана Сиракова, Рима Димова, Виолета Добрева, Дора Витанова, а от мъжете – Григор Роглев, Кирил Куцаров / някои от тях са завършили държавното хореографско училище, но други са подготвени в школата на Дора Вариева /. След успеха на ‘Копелия’ Люба Колчакова се обръща към ‘Шопениана’ (1981) и трето действие на ‘Лебедово езеро’ (1981). След тези два класически шедьовъра, Петър Луканов поставя през 1983 г. ‘Тривърхата шапка’ и 1984г. ‘Вечер на съвременния балет’. От 1984 до 1997 г. художествен ръководител на Бургаския балет е Павлина Иванова. Тя завършва през 1969 г. с пълно отличие балетна режисура в ГИТИС – Москва. Ръководила е като главен балетмайстор балета в Кишинев. Иванова се завръща в България и постъпва в Българска телевизия като режисьор, а през 1972 г. завършва курсове по модерни танци в Париж. От създаването на Държавния музикален институт за хореографски кадри в София (1970) до неговото закриване, тя е преподавател по характерни, класически и исторически танци. Две години ( 1972 – 1974 ) е постановчик и в Истанбулската опера. Първата балетна постановка на Павлина Иванова в Бургас е ‘Нестинарка’ на Марин Големинов. Спектакълът предизвиква противоречиви оценки на привържениците на традиционното либрето и застъпниците на новите търсения. Но Павлина Иванова заявява: ‘Не се страхувам от експерименти!’ Новаторските опити на Павлина Иванова са известни още от следването и. Разказва се, че от идеите и се възползва не друг, а легендарният новатор Леонид Якобсон. След ‘Нестинарка’ на сцената на Бургаска опера се появява поредното заглавие от световното балетно наследство ‘Пепеляшка’ (1984). 1985 година е отбелязана с Балетен спектакъл в три части: ‘Създаването’ – музика Хендел, ‘На мира в света’ – Марин Големинов, ‘Кармен’ – Бизе – Шчедрин. 1987 година отново се появява класическо заглавие в културния афиш на Бургас – балетът ‘Ромео и Жулиета’ на Прокофиев. Павлина Иванова и този път не е изневерила на себе си като се откъсва от традиционните сценарни стереотипи, не за да се адаптира към условията в които твори, а за да разгърне своето въображение. Така е и с нейния жизнерадостен и осъвременен ‘Доктор Охболи’ (1988). През 1989 г. Павлина Иванова хореографира ‘Космос от любов’ по музикален колаж от Бах, Моцарт, Сибелиус, Гершуин, Равел, Малагения и др. Следващите две години Павлина Иванова работи във Фрайберг. През това време в Бургаска опера балетни спектакли поставят отново Петър Луканов – ‘Чиполино’ (1990) и Стоян Георгиев ( един от учениците на Дора Вариева, който по това време вече развива активна хореографска дейност в Русе). Той поставя ‘Ян Бибиян’ по музика на Атанас Косев през 1991 година. 1992 година Петър Луканов поставя ‘Фолк, джаз и нещо друго’ по музика на Милчо Левиев, Теодоси Спасов и музикален колаж. След двегодишното си отсъствие Павлина Иванова отново се завръща в Бургас и поема балета в свои ръце. Още същата година се състои премиера на балета ‘Лешникотрошачката’, а само след няколко месеца (1993) и ‘Съперници’ на Хертел, балет, който с голям успех е показан и в София. На първия балетен фестивал с международно участие съставът на балета се представя с ‘Кармен’ и нов прочит на ‘Нестинарка’ – балет който е реализиран 1995 г. и е наречен ‘Живот жарава’. Година по-рано 1994 е премиерата на ‘Вечер в Испания’ либретото, режисурата и хореографията отново са дело на Павлина Иванова, а музиката е на Лекуона, Родриго, Бизе – Шчедрин. През 1995 година се появява поредния спектакъл изцяло дело на Иванова – режисура,хореография и либрето. Спектакълът е наречен ‘Един ден във Виена’ и е по музика на Щраус. Последният спектакъл на Павлина Иванова, осъществен на Бургаска сцена е ‘Моцарт и Салиери’ (1996), либрето, хореография и режисура – Павлина Иванова, музика – Моцарт, а повод за създаване на спектакъла е 240 – годишнината от рождението на Моцарт. Прави впечатление, че е нараснал броят на младите изпълнители – резултат на всеотдайната педагогическа дейност в детската балетна школа към операта. Тя съществува от около 1986-7 година и подготвя собствени кадри, които след кратък стаж в операта са приемани в авторитетни балетни трупи. Педагози в школата са били Николай Силвестров, Дияна Копринкова, Юлия Кожухарова, Славка Бакалова, Галина Калчева. От месец май 1998 година до днес главен балетмайстор и художествен ръководител на Бургаския балет е Доц. Хикмед Мехмедов. Завършва Държавното хореографско училище в София, а до 1977 година е артист – балетист в Софийска опера и балет ‘Арабеск’. През 1982 г. завършва с отличие Консерваторията в Санкт Петербург със специалност ‘Балетна режисура’ при световно известните хореографи и педагози проф. Николай Боярчиков и проф. Пьотр Гусев. От 1983 до 1995 година е Главен балетмайстор на Русенската опера, а в периода 1992 – 1995 г. е и неин директор. От 1995 до 1998 г. е Директор на балета на Софийска опера. През 1990 г. Доц. Мехмедов основава балетен клас при Държавното музикално училище в Русе и до 1995 е негов ръководител и педагог. През 2003 г. основава и първия балетен клас към НУМСИ ‘Панчо Владигеров’ – Бургас. Откакто е в Бургас, Доц. Мехмедов не спира да твори. Всяка година излизат по две три все нови балетни заглавия, които откриват и доразвиват таланта и танцовите заложби на балетния състав. По – малко от месец след като встъпи в длъжност Главен балетмайстор, на Бургаска сцена се игра Балетен концерт наречен ‘Звезди на българсия балет’. Истински възхитена беше бургаската публика от изпълнението на Владимир Роже и Саяка Тай, танцуващи па де дьо от ‘Корсар’, изпълнението на примата на българския балет – Красимира Колдамова в част от балета ‘Едит Пиаф’, който Доц. Мехмедов е създал специално за нея, залата буквално избухна в аплодисменти след изпълнението на ‘Саломе’ на Галина Калчева, част от предстоящата премиера на рокбалета ‘ Ангели през Ада’, Недко Георгиев и Емилия Николова в чувсвено изпълнение на Сибелиус, Галя Калчева и Гриша Роглев танцуващи Брамс, гости от Русе със солистка Снежа Байчева – част от ‘Метаморфози’ – толкова голямо творчество , събрано само в една незабравима вечер... Само няколко месеца след това, на 9 ноември 1998 г. е премиерата на рокбалета ‘Ангели през ада’ – абсолютно нов и невиждан досега спектакъл за бургаската публика. Залата е препълнена месеци наред и години след това спектакълът се танцува при нестихващ интерес. Хореографията, либретото и режисурата са на Доц. Мехмедов, а солисти са Галина Калчева, Григор Роглев, Недко Георгиев, Емилия Николова. Следващата година- 1999, за международния ден на балета 29 април отново излизат три нови балетни заглавия, хореография на Хикмед Мехмедов – ‘Романтично’ по музика на Франц Шубер, ‘Болеро’ – музика Равел, ‘Паяци’ по древна индийска музика. На 7 октомври 1999 г. е премиерата на класическия балет ‘Куклената фея’, където Доц.Мехмедов дава шанс и на най-малките балерини и балетисти от балетната школа за изява на сцената. 2000 година, отново за Международния ден на балета Доц. Мехмедов създава нови два едноактни балета – ‘Нунча’ – музика Кирил Ламбов, либрето Красимира Колдамова и солисти Красимира Колдамова, Галина Калчева и Недко Георгиев и ‘Наровете на любовта’ – балет по източна музика. На 22 ноември 2001 г. Проф. Петър Луканов чества своя 60 годишен юбилей като поставя балета ‘Тривърхата шапка’ по музика на Мануел де Файа на бургаска сцена. Следващата година е една от най-плодотворните за бургаския балетен колектив – освен балетния репертоар,който се поддържа и танцува, излизат три нови балетни премиери – ‘Лешникотрошачката’ – хореография Доц. Хикмед Мехмедов, ‘Дон Кихот’- хореография Проф. Петър Луканов, ‘Една нощ в париж’ – авторски спектакъл на Доц. Мехмедов по музика на Майер, Рахманинов и френски шансони. Специален гост солист за пореден път на Бургаска сцена е Красимира Колдамова и Бисер Деянов. 2004 година по покана на Доц. Мехмедов няколко месеца с балета работи Любов Фомених. И на 29 октомври поставя балета ‘Пахита’ по музика на Минкус и Делдевез. На 14 декември 2005 г. е премиерата на балета ‘Ромео и Жулиета’ – хореография Доц. Мехмедов, солисти Галя Калчева, Росен Канев, Гриша Роглев, Недко Георгиев. Доц. Мехмедов създава своя пореден авторски балетен спектакъл ‘Валсът’ по музика на Морис Равел. Премиерата е на 9 ноември 2006 г. На 27 ноември 2007 г. Доц. Мехмедов поставя последните за сега две балетни заглавия: ‘Любовна магия’ – музика Мануел Де Файя и ‘Пролетно тайнство’ по музика на Стравински. Последното предизвикателство, пред което се изправи бургаския балет беше един от най- истинските примери за класически балет, а имено ‘Жизел’ – постановка на Проф. Петър Луканов. ( 29.април 2008) И така от далечната 1958 година, когато е премиерата на балета ‘Съперници’ до ‘Жизел’ – вече 50 години в Бургас не спира да се развива балетното изкуство. Въпреки всички трудности, пред които е бил изправен през годините колектива, въпреки липсата на зали, сцени, средства – въпреки всичко любовта към изкуството и танца е тази, която е съхранила съществуването и непрекъснатото развитие на бургаския балет до днес.